на̀преки -
- 1. напреки
- - Да те понесат напреки
НА̀ПРЕКИ нареч. 1. Разг. Напряко; на̀преко.
Тя измъкна две възглавнички и момичетата легнаха една до друга напреки на леглото, както обичаха да правят. Ем. Манов, ДСР, 16. Над едната вежда, напреки на челото, се откри страшна зараснала рана от меч. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Дружинката отново пое напреки през нивите. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 50.See more2. Диал. Направо (в 10 знач.); на̀преко. Чорбаджи Игнат, соватчията, запита така, напреки, бае Митра, да си каже какво мисли за домашната спогодба. М. Георгиев, Избр. разк., 97.
3. Диал. В израз на несъгласие и противоречене някому; на̀преко, напряко. Само една дума да ми каже напреки, викам си, ще я изгоня, парцалите ѝ ще изхвърля. Б. Геронтиев, Б, 14.
◊ Да те понесат напреки. Диал. Да умреш.