напъ̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време напъ̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време напъ̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време напъ̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време напъ̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време напъ̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време напъ̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време напъ̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време напъ̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време напъ̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време напъ̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време напъ̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение напъ̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение напъ̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напъ̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие напъ̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие напъ̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напъ̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие напъ̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напъ̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие напъ̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие напъ̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие напъ̀твайки - деепричастие напъ̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие напъ̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие напъ̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие напъ̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие напъ̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие напъ̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие напъ̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие напъ̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие напъ̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие напъ̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие напъ̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие напъ̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие напъ̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие напъ̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие напъ̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие напъ̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие напъ̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие напъ̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАПЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; напъ̀тя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Насочвам някого да върви или да се придвижи в определена посока; упътвам. — Да си върви по пътя и това е... — Чакай! — .. — Да иде по-наперд да ми донесе прясна вода от извора, че сетне. Едрият пазач измъкна две стомни и напъти Орфей надолу към китка брястове, дето бликал бистър и студен извор. Г. Караславов, Избр. съч. V, 350. Руска я [Неда] напъти към съседната сграда , оттатък шосето, където предполагаше, че е квартирата на мъжа ѝ, и я изпрати с мъка. Х. Русев, ПЗ, 108. Попитах за кърпач тъдява. Напътиха ме недалек, към едно дюкянче край пътя. Ив. Вазов, Съч. Х, 149. // Служа като ориентир за пътя, за посоката на някъде, към някого или нещо. Тоя мирис проникваше в сърцата им и ги напътваше из кривите улици. К. Петканов, БД, 39. ● Обр. В борбата я напътва любовта ѝ. / Непобедим е секретарят нов. / И може би самата тя не знае / борба ли е това или любов. Бл. Димитрова, Л, 112.See more2. Прен. Давам съвети, наставления някому; напътствам, насочвам. Отецът се опита да му даде [на детето] друга някаква храна, както го напътваше Биляна, но то не мо- жеше да приеме и още повече се задавяше. Д. Талев, С II, 85. Той [учителят] беше се врекъл на старите, че ще се грижи докрай за Дико, който за всичко имаше нужда от една близка ръка, да го води и напътва. Г. Райчев, Избр. съч. I, 96. Той умееше да напъти всекиго, да му каже по една хубава приказка. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 372. Мама ми нарежда да се поизмия хубаво, поизчиства ми дрехите, стъкмява ме добре и като ме напътва как да се държа там, изпраща ме до вънка. Т. Влайков, Пр I, 32. напътвам се, напътя се страд. У него също имаше не малко трески за дялане, но поне добрите му намерения бяха безспорни, трябваше само да се насърчат, да се напътят към добра цел. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 405-406.
НАПЪ̀ТВАМ СЕ несв.; напъ̀тя се св., непрех. Разг. Насочвам се, тръгвам в определена посока, към дадено място; упътвам се, запътвам се. Колата улови наляво, мина по зелената равнина и се напъти към източната посока. Ив. Вазов, Съч. Х, 51. През стъклото никаква материална частица не може да мине — никаква миризма не може да излети, следователно не от обонятелни възприятия мухата се напътва към месото. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 126.