наро̀дностен - единствено число, мъжки род, нечленувано наро̀дностния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член наро̀дностният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член наро̀дностна - единствено число, женски род, нечленувано наро̀дностната - единствено число, женски род, членувано наро̀дностно - единствено число, среден род, нечленувано наро̀дностното - единствено число, среден род, членувано наро̀дностни - множествено число, нечленувано наро̀дностните - множествено число, членувано
НАРО̀ДНОСТЕН1, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Който се отнася до народност1, свързан е с народност1. — Както моето мнение, така и решението на правителството не може да бъде друго, освен че народностният състав на Балканския полуостров вече е твърде усложнен. Ст. Дичев, ЗС I, 283-284. Ние, всички българи, трябва да се покажем достойни за подвига на ония хиляди и хиляди незнайни борци, които дадоха живота си за нашата народностна, българска свобода. БНТ, 1941, бр. 215-216, 1. Не може да се измери въздействието, което Рилският манастир е упражнил през поколенията върху народностното съзнание. Б. Болгар, ПД, 71. Светогорските манастири, без разлика на народностна принадлежност, са били винаги високо тачени и подпомагани от българите. В. Бешевлиев, Пр, 1952, кн. 6, 42. Народностен характер. Народностен произход.
НАРО̀ДНОСТЕН2, -стна, -стно, мн. -стни,