насѝлствен - единствено число, мъжки род, нечленувано насѝлствения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член насѝлственият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член насѝлствена - единствено число, женски род, нечленувано насѝлствената - единствено число, женски род, членувано насѝлствено - единствено число, среден род, нечленувано насѝлственото - единствено число, среден род, членувано насѝлствени - множествено число, нечленувано насѝлствените - множествено число, членувано
НАСЍЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се извършва с прилагане на насилие, принуда; принудителен. — Още ли стърчиш тука ма! Хайде, измитай се по-скоро! Да не те изхвърляме по насилствен начин. Ст. Даскалов, СЛ, 525. Накрай участниците в съвещанието обещавали .. да не извършват насилия над раята и изобщо да се въздържат от насилствени действия. В. Мутафчиева, КВ, 328. — Аз стоях на двора като изумен и чаках с нетърпение края на насилственото ти венчавание. Д. Войников, РК, 81.
2. Остар. Който е характерен за насилник; насилнически. Ожени се млад и стана баща на многочетно домородство, над което употребяваше отеческата си власт с опачина и своеволие, зачтото имаше характер насилствен и леснораздражителен. П. Р. Славейков, СК, 35. — А княгиня Райна, която комисът на царството иска насила да ожени за сина си, е избегнала из насилствените му ръце. Д. Войников, РК, 86.
◊ Насилствена смърт. Смърт, която е резултат от убийство, самоубийство или нещастен случай. Лекарският преглед, извършен от д-р Ханов върху трупа на умрялата, установи недвусмислено следите на насилствена смърт. К. Георгиев, ВНП, 112.