насѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време насѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време насѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време насѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време насѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време насѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време насѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време насѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време насѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време насѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време насѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време насѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение насѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение насѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие насѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие насѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие насѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие насѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие насѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие насѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие насѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие насѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие насѝчайки - деепричастие насѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие насѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие насѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие насѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие насѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие насѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие насѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие насѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие насѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие насѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие насѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие насѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие насѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие насѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие насѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие насѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие насѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие насѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАСЍЧАМ, -аш, несв.; насека̀, насечèш,
мин. св. нася̀кох, насèче, прич. мин. св. деят. нася̀къл, -кла, -кло, мн. насèкли, св., прех. 1. Като сека, правя нещо на парчета, на части. Един ден майката на Тоди взе тиквата, насече я и я метна във фурната да я пече. П. Бобев, ЗП, 39. След като насече на парчета нара пред вратата, Арики почна да сече стълба, който подпираше стряхата. М. Марчевски, ОТ, 316. Отрязваше най-хубавото парче от врата на овена и .. го насичаше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69. Илка стоеше до дръвника и измъкваше оттам дълги дъбови вършини, които насичаше с брадвата. К. Калчев, ЖП, 49. Жената отишла, извадила една ряпа, насякла я с брадвата на две, на три. Китка V, 1887, кн. 15, 20.See more2. Убивам, умъртвявам някого като го сека, посичам на едно или много места. Обезумялата Клитемнестра насича в къпалнята своя царствен съпруг и излиза окървавена, със секира в ръка, пред народа. К. Константинов, ПЗ, 209. Дядо Ильо не хабил куршума си за тях [турските разбойници], а ги ловил като зверове — с клопка, па ги насичал на мястото им без шум. Ив. Вазов, Съч. ХV, 49. А Калофер робуваше на бея и мълчаливо понасяше обидите. Но веднъж, като се върна от бранището, влезе в сараите му и го насече. Забрави секирата да избърше и тъй мина през селото. М. Марчевски, П, 21-22. Аз четох как някой / насякъл с секира, / насякъл сам брат си, човека. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 36.
3. Като сека, отделям за някаква нужда много неща, обикн. клони, дървета; отсичам. Насякохме цял куп леки шумнати дъбови клони и струпахме на едно място палтата си. О. Василев, УП, 25. Тази сутрин поставих войниците при оръдията,.. и поръчах да насекат още клоне и побият за маскировка по бруствера на първата гаубица. Г. Райчев, Избр. съч. I, 42. — Седнете сега, деца, при огъня и си починете, а ние ще отидем в гората да насечем дърва. А. Разцветников, СН (превод), 24. — Ти ще прощаваш, но аз искам да видя с очите си как плетеш кошниците .. — Добре — рече момъкът и отиде към реката да насече върбови пръчки. А. Каралийчев, МО, 17-18.
4. Като сека с калъп, нож и др., приготвям, оформям, правя много неща (тухли, керемиди, гвоздеи и др.). Ленко, жена му и момичетата насякоха тухли и ги опекоха. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 76. Дойчин остави довършването на къщите за следната есен, за да могат работниците през пролетта да насекат кирпичи за стените. К. Петканов, ЗлЗ, 43. // Правя от метал монети. В 1864 г. турското правителство намисли да насече пари сребърни. ДЗ, 1868, бр. 16, 63.
5. За бръчки — вдълбавам се, врязвам се дълбоко в кожата; браздя, набраздявам. Напречни бръчки насичаха сухото му изгоряло лице. Д. Калфов, Избр. разк., 316. Той е дребен на ръст,.., лицето му — насечено с бръчки, не се е бръснал навярно седмица и гъста бяла брада е набола по бузите му. Т. Кюранов, АП, 18. насичам се, насека се. I. Страд. от насичам. От парчетата тел се насичат гвоздеи. ВН, 1960, бр. 2745, 1. II. Възвр. от насичам в 1 и 2 знач. — Като бил брат на народен представител, та какво? Хе, сега, значи, ще трябва да се гърмя, да се насека на парчета? Д. Калфов, Избр. разк., 19.
НАСЍЧАМ СЕ несв.; насека̀ се св., непрех. Обикн. с предл. н а. Сека нещо до насита. И взеха често да се хвалят и да се заканват [турците], че скоро ще дойде време, когато ще се насекат на гявури, ще се навземат на богатство и ще се награбят с хубави жени и моми от българите. Ц. Гинчев, ГК, 15.