настаня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време настаня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време настаня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време настаня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време настаня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време настаня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време настаня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време настаня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време настаня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време настаня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време настаня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време настаня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение настаня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение настаня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие настаня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие настаня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие настаня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие настаня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие настаня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие настаня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие настаня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие настаня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие настаня̀вайки - деепричастие настаня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие настаня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие настаня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие настаня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие настаня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие настаня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие настаня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие настаня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие настаня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие настаня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие настаня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие настаня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие настаня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие настаня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие настаня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие настаня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие настаня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие настаня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 разполагам - настанявам
НАСТАНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; настаня̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Уреждам, устройвам някого да пребивава временно или постоянно някъде, обикн. в стая, жилище и под. От няколко седмици в горния етаж на къщата бяха настанени две семейства. Ем. Манов, ДСР, 153. Същия ден ни настаниха на квартири у разни другарки и ние започнахме да си търсим работа. М. Гръбчева, ВИН, 59. Другите пътници настаняваха по други бараки. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 90. — Господин кмете, капитанът те вика. Да кажете дека да настаним ротата! В. Андреев, ПР, 126. — Виж там и измисли някаква стая! — започна преговори с хотелиера Планински. — Няма другарю! Всичко е заето! — .. — А бе, стига да искаш да ни настаниш — можеш! Тарас, СбСт, 209. // Приготвям, завеждам домашно животно да нощува или да почива някъде. Изведнъж притъмня. Хората настаниха набързо добитъка, зарезиха оборите и се прибраха за вечеря. Г. Райчев, В, 17. — Иди сега да посрещнеш мъжа си и му помогни, додето разпрегне воловете и ги настани в обора. СбХ, 104. Снощи [добър юнак] дойде сърдит, гневен / и коня му морен, потен; / нито сяда да вечера, / нито коня назобява, / назобява, настанява. Нар. пес., СбНУ VI, 80.See more2. Определям, посочвам на някого място да седне или да легне и му помагам да го заеме; слагам. Майка ѝ я опипва и току говори: „Ох, мама, да не си премръзнала!“ — и я настанява до печката. И. Петров, НЛ, 127. Той подаде на ратая пушката,.. и се зае да настанява Христина във високия неудобен кабриолет. Ем. Станев, ИК I и II, 452. Като най-стар приятел на семейството, настаняваха го да седне на централно място и пръв му даваха думата. А. Гуляшки, ДМС, 73. Преди да го настани в креватчето, майка му се опитва да му измие крачетата. Др. Асенов, СВ, 14. Ведена се върна от нивата, ошета, настани Николинка в леглото,.., и се запъти към Станкулови. Ст. Марков, ДБ, 252.
3. Слагам, разполагам нещо някъде; поставям, нагласявам, нагласям, намествам. В коридора [на вагона] сновяха пътници. Шумяха тревожно, оглеждаха купетата, настаняваха куфарите. А. Гуляшки, МТС, 26. Той [момъкът] .., изпъна прегърбения си стан и настани на бедрото къс, но широк меч. Ст. Загорчинов, ДП, 347. — Помагайте тогава, помагайте да настаним багажа, за да се освободи пътя. Хр. Смирненски, Съч. III, 17. В двора биде настанена една бъчва с ракия, от която всеки отиваше да си точи. С. Радев, ССБ II, 356. Настаних ладията си в едно малко заливче. П. Р. Славейков, РО (превод), 84.
4. Уреждам някой да бъде назначен или го назначавам на някаква длъжност или работа. Дядо Станчо е намерил всекиму .. службицата, която му приляга, и министърът обещава да настани всички. К. Величков, Събр. съч. VIII, 146. Натрупат се у дома посетители, напълнят двора, и: — Ще ме настаниш, нарежда един нашенец, ще ме назначиш я в копринената фабрика, я в макаронената, я пък в преждената. Чудомир, Избр. пр, 274. Настани го при първия майстор в селото. Майстор Димо не зимаше кое да е момче за чирак. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. Затуй не тряба да гледат как да избират за себе си мекерета и да фащат за учители такива ничтожни твари,..; но да предпочитат общото добро и да гледат да настаняват хора, способни и да вдъхнат на младежите честност. Г, 1863, бр. 7, 55.
5. Уреждам някой да бъде приет в заведение за лечение, учение и под. „Приятели ме настаниха в болница. Яви ми се усложнение в бъбреците.“ М. Грублешлиева, ПИУ, 80. В това време юнкерът Корфонозов Владимир е завършил кадетски корпус.., дето го е настанил чичото, генерал от пехотата. Ем. Станев, ИК III и IV, 286. При това баща ми се мъчеше и полагаше последни усилия дано някак да ме настани при някого от даскалите в Трявна. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 97. настанявам се, настаня се страд. Начаса той се повърна вътре, защото воловете щяха да додат и трябваше да се настанят. Й. Йовков, АМГ, 8.
НАСТАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; настаня̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в . Уреждам се, установявам се, устройвам се да пребивавам временно или постоянно някъде, обикн. в жилище, селище, местност и под.; отсядам. До обед лагерниците се настаняваха в помещенията, подреждаха дрехите си, леглата. П. Проданов, С, 125. По това време,.., из селата нахлуват татарите, които, изпъдени от Южна Русия, се настаняват в Добруджа. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Доктор Загорски се настани в хотел, но всеки ден идваше да навестява майка си. В. Геновска, СГ, 273. Забогатял каменарят. Заживял охолно. Настанил се в нова къща. Ран Босилек, Р, 104. Скорците решиха да изпъдят синигерчетата от къщичката им и да се настанят в нея. П. Славински, МСК, 84. ● Обр. Откъм морето нахлуваха все по-често и се настаняваха над планината оловносиви кълбести облаци. Д. Фучеджиев, Р, 53.
2. Прен. Наставам, настъпвам, възцарявам се. Над света се настаняваше спокойствие. Д. Фучеджиев, Р, 53. В гостната се настани едно особено мълчание. К. Петканов, ДЧ, 272.
3. Сядам или лягам, обикн. удобно, някъде; разполагам се, намествам се. В салона важно и тежко влиза семейството Кьосеви,.. Отместват столовете с шум, сторват място. Кьосеви се настаняват. М. Кремен, СС, 93-94. С голяма мъка натоварихме багажа във влака, но брат ми успя да се настани до прозореца, откъдето ни махна с ръка за довиждане. К. Калчев, ПИЖ, 100. Смутен и любезен, той поднесе от пурите си, настани се на съседното кресло и сложи крак връз крак. Ст. Дичев, ЗС I, 249. Настани се на миндера и нададе ухо, да чуе какво се приказва. Зл. Чолакова, БК, 125.
4. Заемам някаква длъжност, постъпвам на работа, служба. След войната, когато излишните офицери бяха изхвърлени от армията, всички успяха да се настанят на разни тлъсти места. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 461-462. Търговци заемаха съдийски места, или се настаняваха във Финансовото министерство. А. Каралийчев, ПГ, 206-207. Пропъден от родното си село, Трайко беше се настанил за учител в далечното селце Лъкатица. Т. Влайков, Съч. III, 147. — Аз се настаних за чиновничка, да не мислите, че се грижа само за себе си? Й. Йовков, ОЧ, 50.
НАСТАНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; настаня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Наставлявам, съветвам, поучавам, напътствувам; наставям2, наставлям. Платон настанява да са обучават с тичането не само момците, но и девойките. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 21. — Друго, Ви не известявате какво безпътно нещо намирате в моята „Граматика“ и по кои закони настанявате нашът народ да я не приима? БО, 1846, бр. 1, 6. Селенете не умеят как да са подредят и от градовете няма кой да ги настани. У, 1871, бр. 1, 98. Ако попросите от него [родопчанина] да ви настани в нещо или покаже, то той ще ви отговори откровено и искрено. Ст. Шишков, ЖБ, 18. Той заръчал на измикерите и на измикерките: „Какото ви настани Мария, нея да слушате“. СбНУ III, 172. настанявам се, настаня се страд.