настоя̀ще - единствено число, нечленувано настоя̀щето - единствено число, членувано
НАСТОЯ̀ЩЕ, мн. няма,
ср. Книж. Съвременната действителност, сегашното време; съвремие, съвременност. Който няма очи за миналото, той не може да вижда и в бъдещето. И се лута в настоящето. В. Йосифов, Избр. тв I, 42. Но това е история, а нас ни занимава предимно настоящето. Й. Радичков, СР, 98. Той.., ровеше в настоящето и подреждаше часовете си. В. Пламенов, ПА, 60. За първи път, премълчавайки най-важното, той премисля открай докрай живота си,.. — минало, настояще, бъдеще. Бл. Димитрова, ПКС, 232.See more— От рус. настоящее.