Основна форма: натова̀рвам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

натова̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време
натова̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време
натова̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време
натова̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време
натова̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време
натова̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време
натова̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
натова̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
натова̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
натова̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
натова̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
натова̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
натова̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
натова̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
натова̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
натова̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
натова̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
натова̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
натова̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
натова̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
натова̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
натова̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
натова̀рвайки - деепричастие
натова̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
натова̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
натова̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
натова̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
натова̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
натова̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
натова̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
натова̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
натова̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
натова̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
натова̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
натова̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
натова̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
натова̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
натова̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
натова̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
натова̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
натова̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Results: Synonyms in Infolex:

1 натоварвам (прен.) - ангажирам - възлагам - товаря (прен.)

Results: Antonyms in Infolex:

1 натоварвам - разтоварвам
2 натоварвам - стоварвам
3 натоварвам - разтоварвам

Results: Dictionary of Bulgarian Language

НАТОВА̀РВАМ, -аш, несв.; натова̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Товаря, поставям като товар, обикн. върху превозно средство, животно и др. някого или нещо, известно количество от нещо или всичко. Една дъждовна сутрин нашите герои натоварват багажа си на една кола и напущат завинаги малката къщица. Св. Минков, РТК, 175. След малко на една шейна, която слу- чайно мина из пътя, натовариха вълка и тръгнаха към селото. Й. Йовков, АМГ, 176. Намерили го ни жив, ни мъртъв .. — Натоварихме го да го откараме в болницата. Елин Пелин, Съч. III, 165. Колата, с набързо натоварените черги, се отдалечаваше надолу в тъмнината. Х. Русев, ПС, 79. // Вземам нещо на гръб, на рамо, за да го нося. Натоварил сопа на рамо. Н. Геров, РБЯ III, 231.

2. С някакъв товар товаря изцяло, напълно превозно средство, животно и др. Там овчарите ѝ натоварвали магарето със сирене и тя го занасяла на търговеца. Н. Ферманджиев, РХ, 259. Двете момчета послушали баща си. Впрегнали воловете. Отишли в гората. Насекли дърва. Натоварили добре колата. Ран Босилек, ВП, 52. — Натоварете тия добичета с дърва и ги закарайте у нашите в града.. Нека се топлят през зимата. Д. Талев, И, 404. Ядохме какво ядохме, па то,.., изяда ли се толкова нещо,.., па си разделихме закуските и вината, натоварихме слугите си и хайде, всякой у дома. Ал. Константинов, Съч., 119.

3. Прен. Отрупвам, обременявам някого с много работа, задължения, грижи и под., изискващи големи физически или психически усилия. Лисабонската фирма ще го натовари с дългове и той трябва да плаща. Гр. Угаров, ПСЗ, 14. В училището натоварват децата повече, отколкото е разумно. Δ През този семестър съм много натоварен в университета. ● Обр. — Днешните млади не му мислят. Ще вземат, ще ти надумат, ще те натоварят с приказки, да те заболи сърцето. Й. Йовков, Б, 86. Ние бяхме трима другари. / .. / Но с сурова жестокост животът / на различни страни разпиля ни, / в своя тежък хомот ни вхомоти, / натовари ни с тежки страдания. Хр. Радевски, ВН, 11. — Аз искам да свала от гърбовете ви тежкия кръст, с който съм ви натоварила без вашата воля. Л. Каравелов, Съч. V, 194-195.

4. Прен. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз д а. Възлагам някому да извърши нещо, поставям някому някаква задача. — Той ме натовари да ви кажа, че напуска работата. Д. Димов, Т, 257. — Ще те натоваря да ми свършиш една важна, преважна работа. Д. Немиров, Д № 9, 20. Митрополитът го бе натоварил с превода на Новия завет. Вл. Свинтила, СЗЗ, 174. — А аз ще наредя на Ирник да уведоми кавхана Петър за задълженията, с които те натоварвам. А. Гуляшки, ЗВ, 345. Без да го натоварва някой, следеше кой минава по шосето, накъде отива и кога се връща. Ст. Даскалов, ЕС, 231.

5. Прен. Правя, принуждавам нещо (обикн. човешки орган, система) да изразходва много енергия, сила, да работи усилено. При бягане човек натоварва преди всичко мускулите на краката. Δ Много натоварих стомаха си снощи, храната беше тежка.

6. Спец. Използвам, експлоатирам в определена степен производствена сграда, система, машина, съоръжение и др. според предназначението им. Капитализмът вече системно не натоварва създадените от самия него производствени мощности. ВН, 1961, бр. 3066, 2. // Оказвам силово или друго въздействие върху конструкция, съоръжение, механизъм, отделен детайл и др. — Трябва, преди да експедираме крановете, да ги натоварим със съответното тегло. Д. Кисьов, Щ, 409.

7. Диал. Нахоквам, навиквам. Натоварил го хубаво. Н. Геров, РБЯ III, 231.

8. Диал. Удрям със сопа. Натовари го по главата с едно дърво. Н. Геров, РБЯ III, 231. натоварвам се, натоваря се. I. Страд. от натоварвам. На 5 часа се разпростих с бай Н. и със семейството му.., па се метнах на едното муле, — на другото се натовариха вещите ми. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 11. — Накрая надделях. Крадецът, който беше предложен за изключване, остава.. Но класният му ръководител се натоварва да бди, да не изпуска момчето из очи. Б. Болгар, Б, 133. Болният стомах не трябва да се натоварва с голямо количество хранителни вещества. Знан., 1875, бр. 22-23, 346. Бригадирът.. размишляваше как ли ще тръгне работата с ей тези млади хора, дали ще напрегнат те сила, та и машините да се натоварят, както подобава. Б. Обретенов, С, 63. II. Възвр. от натоварвам във 2 знач. Взеха опечения хляб, натовариха се с няколко торби брашно и рано на разсъмване потеглиха в неизвестна посока. К. Калчев, ЖП, 398. Жънат, каквото жънат, а на пладнина.. ще се натоварят с по един сноп ръж и ще хукнат да ги квасят за въже. Г. Караславов, Тат., 153. натоварвам си, натоваря си възвр. Натоварихме си дърва за зимата.

НАТОВА̀РВАМ СЕ несв.; натова̀ря се св., непрех. 1. Качвам се, настанявам се в превозно средство. Някаква голяма циркова трупа .. се натоварва на параход в Кюстенджа с хората си, с конете и с цялата си менажерия. Й. Йовков, ВАХ, 44. Дотътрили се най-сетне в Цариброд. Натоварват се криво-ляво в говеждите вагони и потеглят за столицата. Ал. Константинов, Съч., 71. Петдесетина младежи и девойки .. бързат да се натоварят във вагоните, блъскат се, бръмчат. Др. Асенов, СВ, 133.

2. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз д а. Поемам някакво задължение, заемам се с нещо. Учащата се младеж — тя се натовари да изтълкува народното чувство пред княза и пред света. Ив. Вазов, Съч. Х, 66-67. Решихме да поставим кръст на насрещния бряг, който да са вижда от пътя. Сам дядо Въльо са натовари с тая работа. З. Стоянов, ЗБВ II, 307. Не по-малко щастлив е и аташето, който се натоварва с приятното задължение да изпрати Пепи до вкъщи. Св. Минков, РТК, 163. Защо се бил натоварил той с такава огромна, историческа отговорност, каквато безсъмнено носело неговото пътуване по Европа? Ст. Дичев, ЗС II, 366.

3. Рядко. Отрупвам се, покривам се с кал, мръсотия и под. Нагазихме в локви и по калните купища пръст, изхвърлена от окопите. Нозете и коленете ни бързо се натовариха с лепкава кал. П. Славински, ПЩ, 365.

◊ Натоварвам / натоваря колата си. Разг. Спечелвам, придобивам нещо, обикн. за чужда сметка. Своите натискаха повече да се препрати актът му веднага на прокурора и право в затвора да отиде без гаранция.. — Човекът си натовари колата, па ти го пращай в затвора, като нямаш работа. Ст. Даскалов, БМ, 40.

— Друга (остар. и диал.) форма: н а т в а̀ р в а м.

See more