нато̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време нато̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време нато̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време нато̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време нато̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време нато̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време нато̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време нато̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време нато̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време нато̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време нато̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време нато̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение нато̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение нато̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нато̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие нато̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие нато̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нато̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие нато̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нато̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие нато̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие нато̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие нато̀чвайки - деепричастие нато̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие нато̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие нато̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие нато̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие нато̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие нато̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие нато̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие нато̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие нато̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие нато̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие нато̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие нато̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие нато̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие нато̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие нато̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие нато̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие нато̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие нато̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАТО̀ЧВАМ1, -аш, несв.; нато̀ча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Точа определено количество или колкото трябва от някаква течност, обикн. в някакъв съд. Пижо .. наточва на Пендо за двадесет пари ракия в една тенекиена чашка и му я подава. Елин Пелин, Съч. V, 79. По два-три пъти на ден влизаше в малката избичка, клякаше пред старото почерняло буренце и си наточваше вино в зеленикавата пръстена паничка. Г. Караславов, Тат., 196. Дако излезе да наточи прясна вода. Н. Тихолов, ДКД, 165. наточвам се, наточа се страд. Грозде ли се набере, ябълка ли се обере, шира ли се наточи, .. — най-напред се раздава на махалата и чак тогава вкусва къщата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 43. „Заповядай, отче! — / Я пак от старото [вино] да се наточи!“ К. Христов, ЧБ, 91. наточвам си, наточа си възвр. Наточете си зелев сок.See moreНАТО̀ЧВАМ2, -аш, несв.; нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, разточвам баница изцяло, докрай; източвам2. Най-личната жена на семейството се „запретвала,.., наточвала баница,.., обличала най-хубавите си дрехи и така стъкмена, занасяла ядене на пещаря.“ Й. Чолаков, НХП, 5-6. — Ще му занесеш кошницата с вишните и едно топло одеяло. Ще му наточа една баница. Нека си похапне. А. Каралийчев, НЗ, 148. Илка извади голяма баница,.., разкъса я на парчета и подаде на Герган. .. — Хубава! — одобри той. — Откога не бях ял... Ти ли я наточи? К. Калчев, ЖП, 303.
2. Точа, разточвам определено количество или много (кори за баница и под.); източвам2. Жените наточиха цял куп кори за юфка. наточвам се, наточа се страд. наточвам си, наточа си възвр. Наточих си зелник.
НАТО̀ЧВАМ3, -аш, несв.; нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Точа нещо, обикн. нож, сечиво и под. изцяло, докрай, колкото трябва; източвам3, наострям, изострям. Изправен на слога, той извади бруса и бързо наточи изклепаната коса. Т. Влайков, Съч. III, 11. — Пригответе стрели и наточете секирите! — властно заповяда войводата. М. Марчевски, П, 33. — Ще ме порежеш, говедо такова! — скара се той на Ибрахим. — Защо не си наточил хубаво бръснача? Ст. Дичев, ЗС II, 528. наточвам се, наточа се страд. Бръсначи, направени от твърда стомана, мъчно се наточват. Г. Георгиев и др., ФПБ, 150. В ковачницата на Мехмед нямаше много работа. Секира да се наточи, маша или друго нещо да се направи — това. Елин Пелин, Съч. I, 223.
НАТО̀ЧВАМ СЕ несв.; нато̀ча се св., непрех. Прен. Разг. Настройвам се, наострям се (за или против някого или нещо). Вади една повиквателна и ми я дава. — Кой ме вика? — Нали си — казва — грамотен! Телеграми пишеш и подписваш, сметката водиш на търговците — чети! И той, значи, кюлхането, покрай бирника и кмета се наточил „против“. Н. Хайтов, ДР, 141.
◊ Наточвам си / наточа си зъбите за нещо; наточвам / наточа зъби за нещо. Разг. 1. Приготвям се, настройвам се да ям нещо, обикн. вкусно, такова, което много обичам. Той си беше наточил вече зъбите за печено прасе. Л. Каравелов, Съч. VII, 67. Ние сме наточили зъби, особено при вида на прислугата, която вече разнася яденето. Л. Стоянов, Х, 121. 2. Надявам се, очаквам, настройвам се да получа, да се сдобия с нещо, което много ми харесва. Мнозина вече са си наточили зъбите за това място.
НАТО̀ЧВАМ4, -аш, несв.; нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Нареждам, подреждам мнозина или много неща да вървят, да се движат един след друг, едно след друго. Наточил ги като гъски. Н. Геров, РБЯ III, 232. наточвам се, наточа се страд.
НАТО̀ЧВАМ СЕ несв.; нато̀ча се св., непрех. Рядко. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или много неща вървим, минаваме, излизаме и под. последователно един след друг, едно след друго. Пръв стана Пашата. Попипа корема си, сякаш каза „доволно“, облиза устни и тръгна. Един след друг след него се наточиха и другите. М. Яворски, ХСП, 16. Командирът посочи с ръка и колоната се наточи по бавно спускащия се склон. М. Яворски, ХСП, 263.