нахлу̀ване - единствено число, нечленувано нахлу̀ването - единствено число, членувано нахлу̀вания - множествено число, нечленувано нахлу̀ванията - множествено число, членувано
НАХЛУ̀ВАНЕ1, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от нахлувам1. Първите нахлувания на славяните на Балканския полуостров станали в края на V и началото на VI в. Ист. VII кл, 10. Ние, изненадани от нахлуването [на коняря], мълчахме. Цв. Чалъков, ЗИК, 5. От двете страни лесът се сгъсти от нахлуването и на други породи дървета: леска, габър, горун. Ив. Вазов, Съч ХХIV, 145. Бай Ганю няма доблестта на китайците — да се огради със стена против нахлуването на цивилизацията. Ал. Константинов, БГ, 60-61.See moreНАХЛУ̀ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахлувам2 и от нахлувам се; нахлузване.