неблагополу̀чие - единствено число, нечленувано неблагополу̀чието - единствено число, членувано неблагополу̀чия - множествено число, нечленувано неблагополу̀чията - множествено число, членувано
НЕБЛАГОПОЛУ̀ЧИЕ, мн. -ия, ср. 1. Трудност, усложнение в хода, развитието на нещо, свързани с неблагоприятен, лош резултат; неуспех, несполука, злополучие. Още през първите дни на обсадата почнаха неблагополучията на ромейската войска. А. Дончев, СВС, 672. —
А като те притиснах с изоставането на сеитбата, призна си: причините за неблагополучието трябва да търсим в самите нас. А. Гуляшки, МТС, 107. Но нима.., журналистът.. не проявява мъжество, когато разкрива някои неблагополучия? Хр. Домозетов, ОР, 58.See more2. Неприятности, беда, нещастие в живота на някого или на нещо; злополучие. И злобата, породена от собственото му неблагополучие,.., той стовари върху жена си. А. Гуляшки, МТС, 191. Всички неблагополучия в семейните работи Кръстевица приписваше на мъжа си. И това, дето не е видяла бял ден от женитбата си, та и досега. Г. Караславов, ОХ IV, 23. — Неблагополучието сродява по-крепко хората, отколкото щастливо прекараните дни. Б. Балабанов, Избр. п II, 13. Самият обсаден град също търпял неблагополучия. Силно пострадали след артилерийския обстрел Видинската крепост и множество къщи. В. Мутафчиева, КВ, 174.