неблагоро̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано неблагоро̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неблагоро̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неблагоро̀дна - единствено число, женски род, нечленувано неблагоро̀дната - единствено число, женски род, членувано неблагоро̀дно - единствено число, среден род, нечленувано неблагоро̀дното - единствено число, среден род, членувано неблагоро̀дни - множествено число, нечленувано неблагоро̀дните - множествено число, членувано
НЕБЛАГОРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не проявява благородство, нравственост. —
Пренебрегват ни, защото живеем с труда си, жертвуваме здраве, душа и нерви, за да облагородяваме една неблагородна сган! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 149. // Който е свойствен, присъщ или е проява на човек с такива качества. В нравите, в благообразието и неблагообразието ся показва благородната и неблагородната душа. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 162. Неблагородна постъпка. Неблагородни помисли. Неблагородни чувства.See more2. Който няма аристократичен, знатен произход. Издателят,.., зачена.. да спише едно таквоз дело, в което,.., всяка реч да бъде златна. Затова едно таквоз дело трябваше.. да бъде потребно.. и толкоз.. полезно и ясно за сърцата, чтото от всякиго едного, стар или млад, богат или сиромах, благороден или неблагороден, да ся прочита. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), Х-ХI.
◊ Неблагородни метали. Хим. Метали, които се съединяват с кислорода и с киселините и образуват соли и други съединения (за разлика от благородните метали като злато, сребро, платина). Във връзка с нуждата от злато учението на Аристотел за превръщането на елементите насочва средновековната мисъл към търсене на философ ския камък — чудотворно средство за превръщане на неблагородните метали в злато. Б. Илиева, КХСН, 17. От неблагородните метали най-известни са тези: желязо, мед,.., коршун [куршум], калай и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 23.