невменя̀ем - единствено число, мъжки род, нечленувано невменя̀емия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член невменя̀емият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член невменя̀ема - единствено число, женски род, нечленувано невменя̀емата - единствено число, женски род, членувано невменя̀емо - единствено число, среден род, нечленувано невменя̀емото - единствено число, среден род, членувано невменя̀еми - множествено число, нечленувано невменя̀емите - множествено число, членувано
1 ненормален - луд - побъркан (разг.) - умопобъркан (книж.) - умопомрачен (книж.) - умоповреден (книж.) - невменяем (спец.)
НЕВМЕНЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не е нормален умствено, психически и не съзнава какво прави, не е отговорен за постъпките си; луд, ненормален. Изкара [тъщата] накрая зетя се невменяем и получи разрешение да бъде поставен той под попечителство. М. Кюркчиев, ВВ, 93. — В края на краищата, не съм нито малолетен, нито невменяем, за да се решава съдбата ми без мое участие. В. Мутафчиева, СД, 139. Чернев и Сахатчиев бяха осъдени на доживотен затвор. Горският Кочо бе освободен като невменяем. К. Калчев, ЖП, 536.
2. Разш. Който постъпва необосновано, необмислено, като психически ненормален, поради неуравновесеност или в състояние на афект, на силни чувства. — Всичко е свършено! — заяви ми тя. — Ти си непоносим, негоден човек. Не мога да остана повече при тебе — не искам!.. — Впрочем — утешавах се аз — това са само думи; тя беше раздразнена, беше невменяема; ще походи, ще ѝ мине и ще дойде пак добра и разкаяна. Г. Райчев, Избр. съч. II, 184-185. — Лесно искаш да се измъкнеш... Не знам дали има смисъл да ти говоря, сега ти си невменяем като всички влюбени. Е. Манов, БГ, 228. Той няма да се задоволи само с уволнението ми. Той ще ме преследва до гроб. Той може и нещо по-страшно да направи, защото е невменяем! К. Калчев, СТ, 257.
3. Прен. Който е израз, проява на твърдост, категорично намерение или на своенравие, упоритост. Жената, чиито очи напомняха уголемени мокри маслини,.., обладана от невменяема женска солидарност, като че ли се усмихна на моята леля. Р. Сугарев, СС, 7.
4. Като същ. невменяем м., невменяема ж., невменяеми мн. Лице, което умствено, психически не е нормално; луд, ненормален, психопат. Ала пак я осени поразителното усещане, че се намираше между невменяеми, които по същия начин можеха да погубят и нея. Д. Димов, ОД, 308. В Закона за борба с детската престъпност е предвидено изменение на Наказателния кодекс, като се забранява упояването със спиртни напитки и продажбата им на малолетни, непълнолетни и невменяеми. НК, 1958, бр. 6, 3.
— От рус. невменяемый.
невменяем (юрид.) - mentally irresponsible