невъзвратѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано невъзвратѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член невъзвратѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член невъзвратѝма - единствено число, женски род, нечленувано невъзвратѝмата - единствено число, женски род, членувано невъзвратѝмо - единствено число, среден род, нечленувано невъзвратѝмото - единствено число, среден род, членувано невъзвратѝми - множествено число, нечленувано невъзвратѝмите - множествено число, членувано
НЕВЪЗВРАТЍМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който не може да се възстанови, възвърне, който е отминал завинаги; безвъзвратен. Той мигаше често-често и като че търсеше да зърне нещо отдавна загубено и невъзвратимо. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 72. — Ах, как обичам тия песни,... Какво ми напомня тя — извика той и отново въздъхна, както въздиша човек над скъп, невъзвратим спомен. Ем. Станев, ИК I и II, 153-154. Всички спомени от младостта са прелестни, защото това, което е било, е невъзвратимо. Ст. Сивриев, ЗСБ, 203.See more2. Като същ. невъзвратимото ср. Нещо, което не може да се възстанови, възвърне, което е отминало завинаги. И ето сега, когато всичко бе на прага на невъзвратимото, Слав Грашев изпита несигурност, съмнение в правилността на решението си. Д. Фучеджиев, Р, 301. Родопчани прималяваха от пеене, гласът на Стоян изпълваше песента с носталгична въздишка по невъзвратимото. Ст. Сивриев, ЗСБ, 12.