недоразвѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано
недоразвѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
недоразвѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
недоразвѝта - единствено число, женски род, нечленувано
недоразвѝтата - единствено число, женски род, членувано
недоразвѝто - единствено число, среден род, нечленувано
недоразвѝтото - единствено число, среден род, членувано
недоразвѝти - множествено число, нечленувано
недоразвѝтите - множествено число, членувано
1 неразвит - недоразвит - закърнял
2 недоразвит - инфантилен (спец.)
3 недоразвит - недозрял (прен.) - неоформен
НЕДОРАЗВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за човек, животно, орган и др. — който не е достигнал големината, формата, качествата, характерни за определена степен на физиологичното му развитие. Отначало те [таралежчетата] са недоразвити и слепи, затова, когато бъдат застрашени от някаква опасност, майка им ги пренася на друго място. П. Петков, СП, 6. Те [рогата на елена] бяха все още недоразвити, грозни, дебели като пънчета, на които бе покарал мъх. Ем. Станев, ПЕГ, 114. Като доказателство за родството на човека с животните голямо значение имат недоразвитите — рудиментарните органи, които у човека не играят никаква роля. ОБиол. Х кл, 169. Всяка шушулка съдържа само по две зърна, има обаче и такива с повече, но те биват много дребни и недоразвити. Гр, 1906, бр. 1, 9. Недоразвити криле.
2. Който е изостанал в своето физическо и интелектуално развитие, обикн. поради недъг, заболяване и под.; недорасъл. Веднъж, като се връщала, близо до дома си.. срещнала съседката си Коска, шестнадесет-седемнадесетгодишна, умствено малко недоразвита. Ст. Грудев, ББ, 51. Такава бърканица е типична у хора недоразвити умствено. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 161. Борисчо носеше името си с умалително, макар да беше брадат, може би трийсетгодишен мъж.. Останал бил недоразвит. Б. Болгар, Б, 70. Наско — капитанът, като всички други от отбора смяташе Савата за безчувствен, недоразвит тип и не му обръщаше никакво внимание. Ат. Мандаджиев, ОШ, 57.
3. Прен. Който не е развит толкова, колкото би трябвало, който не е достигнал края на своето развитие.