незаменѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано незаменѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член незаменѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член незаменѝма - единствено число, женски род, нечленувано незаменѝмата - единствено число, женски род, членувано незаменѝмо - единствено число, среден род, нечленувано незаменѝмото - единствено число, среден род, членувано незаменѝми - множествено число, нечленувано незаменѝмите - множествено число, членувано
НЕЗАМЕНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се замени, смени, подмени с друг, обикн. поради своите изключителни положителни качества.
Той обичаше Лена — тази жена му беше предана, беше незаменим другар. Ем. Манов, ДСР, 327. Той [Вл. Тенев] бе незаменим в ролите на Златил в „Боряна“, Земляника в „Ревизор“,.. — незабравим бе във всички роли. Ив. Димов, АИДЖ, 136. Красотата на неговите [на Гьоте] песни ние възприемаме най-вече посредством езика.. Всяка дума у него е на място, необходима и незаменима. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 12. — Ти какво дрънкаш, бе? Като знаеш много, ела на мое място и командвай! — Ама да не мислиш, че си незаменим? И. Петров, НЛ, 209.See more