неизпълнѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неизпълнѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизпълнѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизпълнѝма - единствено число, женски род, нечленувано неизпълнѝмата - единствено число, женски род, членувано неизпълнѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неизпълнѝмото - единствено число, среден род, членувано неизпълнѝми - множествено число, нечленувано неизпълнѝмите - множествено число, членувано
1 невъзможен - недостижим - неизпълним - неосъществим - непостижим - нереален - нереалистичен - утопичен (книж.) - химерен (книж.) - химеричен (книж.) - илюзорен (книж.)
НЕИЗПЪЛНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се изпълни, направи, осъществи, реализира; неосъществим.
На всяка цена ще изпълним задачата! Значи, има нещо, което прави задачата неизпълнима или трудно изпълнима. Бл. Димитрова, Лав., 69. Проблемата за проникването в междупланетните пространства е твърде сложна, но не и неизпълнима. ВН, 1958, бр. 2098, 4. Неизпълнимо обещание.See more2. За мечта, желание и под. — който не може да се сбъдне; нереален, невъзможен, неосъществим. В главата на Вълко забръмчаха разни мисли, една от друга по-чудновати и по-неизпълними. К. Петканов, П, 72. Тая топлина събуждаше отдавна заглъхнали спомени, раждаше нови мечти и копнежи. А всичко беше тъй неизпълнимо, тъй мъчително. В. Геновска, СГ, 111.