неизразѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано неизразѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизразѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизразѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано неизразѝтелната - единствено число, женски род, членувано неизразѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано неизразѝтелното - единствено число, среден род, членувано неизразѝтелни - множествено число, нечленувано неизразѝтелните - множествено число, членувано
1 неизразителен - блед - бледен - неярък 2 постен (прен.) - вял (прен.) - сух (прен.) - неизразителен - безцветен (прен.) - блед (прен.)
НЕИЗРАЗЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За лице, поглед, глас и под. — който не изразява, не отразява чувства, мисли, преживявания; безизразен. Все още не можех да забравя стария Сава, онова каменно неизразително лице със заспали под седлата на веждите тъмни очи. Ат. Мандаджиев, ОШ, 80. Момичето издигна очите си към него — мътни неизразителни очи, в които сега блесна пламъче. М. Грубешлиева, ПП, 216. Нисичкият бе приседнал край руля и се взираше с неподвижен, неизразителен поглед в морето. П. Вежинов, ДБ, 93. Тихон зачете с глух, неизразителен глас. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 178.
2. За произведение на изкуството, обикн. на художествената литература или за негови отделни части, фрагменти, думи и под. — който е лишен от необходимите художествени качества и не предизвиква естетическа наслада; нехудожествен.