неизтощѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неизтощѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизтощѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизтощѝма - единствено число, женски род, нечленувано неизтощѝмата - единствено число, женски род, членувано неизтощѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неизтощѝмото - единствено число, среден род, членувано неизтощѝми - множествено число, нечленувано неизтощѝмите - множествено число, членувано
1 неуморен - неуморим - неизтощим 2 неизтощим - богат (източник) - неизчерпаем 3 изобилен - обилен - неизтощим (прен.) - неизчерпаем - непресушим (прен.)
НЕИЗТОЩЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не се изтощава, уморява; неуморим.
Тоя старик, мислех си аз, е неизтощим ентусиаст. М. Марчевски, ТС, 126. Вазов, близък със Стоянов главно от туристическите си излети, гдето е имал възможност да слуша пикантните му анекдоти и песните му, ни го рисува като неизтощим шегобиец, способен „да изпълни с една атмосфера от веселост и една тъмница“. М. Арнаудов. БКД, 56-57.See more2. Обикн. за чувство, настроение, сили, енергия — който не се изчерпва, не секва; неизчерпаем. Обграждаше го [бабата] с неизтощима майчина любов. Д. Вълев, Ж, 108. Преподавателската дейност на проф. Балан всякога е била съчетана с неуморна научноизследователска работа. Неговият живот е пример на всекидневна, непрекъсната, неизтощима любов към системния творчески труд. П. Динеков, С, 1952, кн. 11,168. Хайне е влиял върху Славейкова и със своя хумор. Неизтощимата духовитост и остроумие,.. не са чужди и за нашия поет. М. Николов, БР, 1930-1931, кн. 5, 232. Пленяваше ме неговият ведър поглед върху света,.., неговият неизтощим хумор — изобщо изкуството да разказва, което той владееше до съвършенство. Н. Лилиев, СбАСЕП, 205.