немину̀ем - единствено число, мъжки род, нечленувано немину̀емия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член немину̀емият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член немину̀ема - единствено число, женски род, нечленувано немину̀емата - единствено число, женски род, членувано немину̀емо - единствено число, среден род, нечленувано немину̀емото - единствено число, среден род, членувано немину̀еми - множествено число, нечленувано немину̀емите - множествено число, членувано
НЕМИНУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се избегне, който непременно ще се случи; неизбежен.
Досега ний опазихме мира и тишината, предотвратихме окупацията. Ако дойдете вий с войските си, ще има смутове и сражения и окупацията е неминуема. С. Радев, ССБ II, 145. Реших да се прехвърля през желязната ограда на двора и с бягство да се спася, иначе залавянето ми беше неминуемо. К. Митев, ПБ, 452-453. // Обикн. за нещо лошо, неприятно, за нещастие, злополука и под. — който не може да се предотврати, избегне; неизбежен. Една проста случайност ни избави от неминуемата катастрофа; ако не беше случайно в един момент дал сигнал един натоварен със стока морски параход .. щяхме непременно да се ударим. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 72. Определяше се денят на въстанието,.. предричаше се неминуемата гибел на вековния тиранин и край на черното робство. Д. Талев, И, 501.See more