неопису̀ем - единствено число, мъжки род, нечленувано неопису̀емия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неопису̀емият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неопису̀ема - единствено число, женски род, нечленувано неопису̀емата - единствено число, женски род, членувано неопису̀емо - единствено число, среден род, нечленувано неопису̀емото - единствено число, среден род, членувано неопису̀еми - множествено число, нечленувано неопису̀емите - множествено число, членувано
НЕОПИСУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се опише с думи поради изключителните си качества.
С голямо съжаление всички напускат тази хубава местност и неописуемата гледка пред тях. БД, 1909, бр. 21, 2. Той [Захари] не довършва разсъжденията си и млъква, почервенял до уши, смутен. Виктор проследява погледа му и също почервенява: към тях приближава едно разкошно създание, една фея. Руса, стройна, неописуема. Др. Асенов, ТК, 45. Осъдените на смърт чрез разстрел знаеха за какви „справки“ ги викат и тръгваха, като се прощаваха със своите другари. Това бяха страшни и неописуеми часове. Г. Караславов, Т, 84. Неописуема красота.See more2. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, с голяма сила; изключителен, неимоверен, невероятен, неизразим. Поетът тъгува за морето. И, когато отново идва при него, обзема го неописуем възторг. БР, кн. 7, 224. Стоя си аз сред моята собствена градина, само къщата липсва .. Обхваща ме неописуем, лудешки страх. Косата ми настръхва, зъбите ми затракват. Св. Минков, Избр. пр, 461. Ленко изтръпна .. И жал, дълбока, неизразима, неописуема жал сграбчи и като че смачка сърцето му. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 382. Чакаше!... Каква нещастна дума, как бледно тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч., 271.