неосветѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано неосветѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неосветѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неосветѐна - единствено число, женски род, нечленувано неосветѐната - единствено число, женски род, членувано неосветѐно - единствено число, среден род, нечленувано неосветѐното - единствено число, среден род, членувано неосветѐни - множествено число, нечленувано неосветѐните - множествено число, членувано
НЕОСВЕТЀН1, -а, -о, мн. -и, прил. Върху който не пада светлина, обикн. изкуствена и затова не може да се види, разгледа добре; тъмен, неогрян.
Оттам, откъм неосветената страна на палата, се приближаваше един едър старец в тъмносини болярски дрехи и гологлав. Ст. Загорчинов, ДП, 256. Едно самотно куче прекоси пустата неосветена улица и изчезна зад ъгъла. П. Вежинов, ВП, 44. В неосветената част на хола се мярна А. Л. Беше смален и жалък — отиваше си без да се сбогува. Ал. Гетман и др., СБ, 275.See more— Друга (остар., книж.) форма: н е о с в е т л è н.
НЕОСВЕТЀН2, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за църковна сграда — при откриването на който не е било извършено специално за случая богослужение. Обнадежден, той [Славейков] реши да обиколи селата. В първото село намери нова църква, още неосветена. Цв. Минков, МЗ, 221. Храмът св. Георги в София, отколя езическо капище,.., и сега неосветен, но служащ за християнска богослужба. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 156.
2. Върху който не е бил извършен специален църковен обред. В същото време и свещеникът поп Стамат .. изнася тържествено из олтара златния, още неосветен потир. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 575. Неосветено кръстче.