непоква̀реност - единствено число, нечленувано непоквареността̀ - единствено число, членувано
1 невинност - чистота - непоквареност - непорочност - девственост (прен.) - целомъдрие (книж.) - целомъдреност (книж.) - неопетненост
НЕПОКВАРЀНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от непокварен. Той съзнаваше, че въпреки своята наивност и непоквареност, в кръвта му се таи презрение към жените. Ем. Станев, ИК I и II, 218. В своята първично силна любов към Христина Костадин е цялостен, отдава се на чувствата си с романтична страст и екзалтираност, с цялата си нравствена непоквареност. Лит. ХI кл, 332. Непоквареност на нравите.See more