непосѝлен - единствено число, мъжки род, нечленувано непосѝлния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непосѝлният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непосѝлна - единствено число, женски род, нечленувано непосѝлната - единствено число, женски род, членувано непосѝлно - единствено число, среден род, нечленувано непосѝлното - единствено число, среден род, членувано непосѝлни - множествено число, нечленувано непосѝлните - множествено число, членувано
НЕПОСЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За работа и др. — който е много тежък, труден, изисква големи усилия и напрежение и не е по силите на някого или нещо.
И самият Атанас, някога левент момък, на четирийсет и пет години вече приличаше на старец. Сломи го непосилният труд по свое и по чуждо. Н. Тихолов, ДКД, 38. В ония дни на война, усамотен във Фурка, близо до Дойран, Райнов пише своите книги.. За това огромно дело, непосилно за един човешки живот, е било необходимо не само дарба, а — и познания. Н. Лилиев, Съч. III, 60. Когато четата на Таню войвода била обкръжена в местността „Ножот“, битката била непосилна. Хр. Бръзицов, НЦ, 269. Непосилна работа. Непосилна задача. Непосилен товар. Непосилна борба.See more2. За дълг, задължение — който е много голям и не може да се изплати от някого. Непосилни задължения. Непосилни данъци.
3. За чувство, състояние, напрежение — който е много силен и мъчителен и не може да се понесе от някого. Личо коленичи и подкрепи с ръка главата на арестувания, защото тя се тресеше от непосилно напрежение. К. Георгиев, ВНП, 68. Непосилна умора. Непосилна скръб. Непосилна болка. Непосилна жега.