непра̀вилност - единствено число, нечленувано неправилността̀ - единствено число, членувано
НЕПРА̀ВИЛНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество, свойство на неправилен. Редакцията е направила много добре, че е запазила навсякъде и във всичко езика на автора. Тъкмо в тоя език — от неговата старинност, неправилност,.. — иде една особена прелест, която би пропаднала, ако всичко се преразкажеше на сегашен литературен език. СбАСЕП, 489. Монашеските килии и гостните стаи са разположени във формата на неправилен четириъгълник. Неправилността обаче на око мъчно се забелязва. Ст. Михайлов, БС, 223.
2. Обикн. мн. Отклонение от приетото за правилно, отклонение от нормата. Стихът на зрелия Смирненски е очистен от метричните неправилности и по метричната си издържаност стои на едно равнище със стиха на най-взискателните български майстори като П. К. Яворов или Н. Лилиев. М. Янакиев, БС, 200. Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литературен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език, против загрозяването му с ненужни чуждици и граматически неправилности. С, 1952, кн. 11, 169.