неприя̀зненост - единствено число, нечленувано неприязнеността̀ - единствено число, членувано
1 неприязненост - антипатия - неприязън 2 недружелюбност - неприязненост - неприветливост 3 вражда - зложелателство - недоброжелателство - злонамереност - недобронамереност - неприязненост (книж.) - неприязън - враждебност
НЕПРИЯ̀ЗНЕНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от неприязнен; враждебност, недоброжелателност, недобронамереност; неприязън. Това,.., чух от лъджанци, та много е възможно да бъде проста клюка, длъжима на взаимната неприязненост. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 42. Непознатият се усмихваше така дружески, весело, че на Драката му стана малко съвестно, дето не го и поглежда човешки. Но не можеше да надвие неприязнеността си към такива пияни хора. Т. Монов, СН, 97. И от това заключаваше, че не само гражданите на Мексико са в неприязненост, но че бунтовний дух, както и раздражението връх испанците, е вселен в сърцата на сичкий народ. П. Кисимов, ОА II (превод), 130.See more