непроница̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано непроница̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непроница̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непроница̀телна - единствено число, женски род, нечленувано непроница̀телната - единствено число, женски род, членувано непроница̀телно - единствено число, среден род, нечленувано непроница̀телното - единствено число, среден род, членувано непроница̀телни - множествено число, нечленувано непроница̀телните - множествено число, членувано
НЕПРОНИЦА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Книж. 1. Който не е проницателен, който е лишен от способност да вижда същността на нещата; непрозорлив. — Не ти позволявам да се подиграваш с мене!.. Ти ме мислиш за съвсем тъп, съвсем непроницателен... Ти мислиш, че можеш да си играеш с мене, без нищо да разбера... П. Вежинов, ДВ, 198. Един ден, когато си припомниш сегашните тревоги, ще се чудиш, че си бил така непроницателен... Всъщност това е най-щастливият момент в живота ти! Др. Асенов, СВ, 9. // Който не може да предвижда, да съобразява последствията или развитието на нещо; недалновиден, непрозорлив, непредвидлив.See more2. Който не съдържа или не изразява проницателност; непрозорлив, непредвидлив, недалновиден. Бедят го [времето] за всичко, за непроницателните решения на всевишняго Бога. Ч, 1870, бр. 2, 58.
— От рус. непроницательный.