неумолѝмост - единствено число, нечленувано неумолимостта̀ - единствено число, членувано
НЕУМОЛЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на неумолим.
Бакшишът,.., го улесняваше да се промъкне през пролуките на закона и неумолимостта на чиновниците. Л. Стоянов, Б, 16. Не можеше да стоиш в тоя двор, пред това очакване, сред тая смелост, отречение, примирение, сред тая жестокост, алчност, неумолимост — и да не се свие сърцето ти. А. Дончев, ВР, 170. Миналото поне беше реално, макар и нерадостно,.. То бе ударило печата си върху него с неумолимостта на естеството. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 402.See more