обвиня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време обвиня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време обвиня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време обвиня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време обвиня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време обвиня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време обвиня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обвиня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обвиня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обвиня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обвиня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обвиня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обвиня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обвиня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обвиня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обвиня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обвиня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обвиня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обвиня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обвиня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обвиня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обвиня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обвиня̀вайки - деепричастие обвиня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обвиня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обвиня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обвиня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обвиня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обвиня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обвиня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обвиня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обвиня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обвиня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обвиня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обвиня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обвиня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обвиня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обвиня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обвиня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обвиня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обвиня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБВИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; обвиня̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Обикн. с предл. в или следв. изр. със съюз ч е. Приписвам на някого някаква вина, намирам някого виновен за нещо. Милчевски и Тошо още обвиняваха Алексея, че се боял да мине по границата. Й. Йовков, ЧКГ, 234. Господарите ги обвиняваха в мързел и алчност, родолюбците ги наричаха предатели. Д. Димов, Т, 224. На производственото съвещание Игнатов се нахвърли срещу мен и ме обвини, че съзнателно се опитвам да провалям съревнованието. П. Незнакомов, БЧ, 73.See more2. Юрид. Посочвам някого за виновен пред съдебните органи. Като военен прокурор, назначен да обвинява набедените и да жигосва виновните с пламенна и негодующа реч, той си припомни, че никога чувството на жалост не бе огрявало красноречието му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 146. Каравелов не можеше да не желае бързото отстранение на един княз, когото не бе можал да защити и който можеше да го обвини в измяна. С. Радев, ССБ II, 18. Генерал Заимов е обвинен в държавна измяна. Е. Каранфилов, Б III, 46. обвинявам се, обвиня се I. Страд. от обвинявам. — Трябват доказателства, че тогава да се обвинява. Й. Йовков, ПГ, 151. II. Възвр. от обвинявам (в 1 знач.). Сърцето ѝ силно туптеше и тя се обвиняваше в безхарактерност и лекост. Ив. Вазов, Н, 58-59. III. Взаим. от обвинявам (в 1 знач.). На края те [майсторите] взаимно се обвиниха в некадърност и простотия. А. Гуляшки, ЗВ, 528.