обезверя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време обезверѝш - второ лице, единствено число, сегашно време обезверѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение обезверѝм - първо лице, множествено число, сегашно време обезверѝте - второ лице, множествено число, сегашно време обезверя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време обезверѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време обезверѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време обезверѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време обезверѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време обезверя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време обезверѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обезверя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обезверя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обезверя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обезверѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обезверѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие обезверѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обезверѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обезверѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие обезверѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обезверѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие обезверѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обезверѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие обезверѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обезверя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обезверя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обезверя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обезверѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обезверѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обезверѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обезверѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обезверѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обезверѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обезверѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обезверѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обезверѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обезверѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБЕЗВЕРЀН, -а, -о, мн. -и.