обзѐмам - първо лице, единствено число, сегашно време обзѐмаш - второ лице, единствено число, сегашно време обзѐма - трето лице, единствено число, минало свършено време обзѐмаме - първо лице, множествено число, сегашно време обзѐмате - второ лице, множествено число, сегашно време обзѐмат - трето лице, множествено число, сегашно време обзѐмах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обзѐмахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обзѐмахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обзѐмаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обзѐмаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обзѐмай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обзѐмайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обзѐмащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обзѐмащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обзѐмащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обзѐмаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обзѐмащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обзѐмащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обзѐмащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обзѐмащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обзѐмащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обзѐмайки - деепричастие обзѐмал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обзѐмалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обзѐмалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обзѐмала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обзѐмалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обзѐмало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обзѐмалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обзѐмали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обзѐмалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обзѐман - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обзѐмания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обзѐманият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обзѐмана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обзѐманата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обзѐмано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обзѐманото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обзѐмани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обзѐманите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБЗЀМАМ и ОБЗЍМАМ, -аш, несв.; обзèма, -еш,
мин. св. обзèх, прич. мин. страд. обзèт, св., прех. 1. Обгръщам, обемам нещо от всички страни, като го затварям в своите граници, предели; обхващам. Появяват се маслинови гори, които стъпват на камък, а след това кедри и борове обземат скалистата твърд. Н. Инджов, ПП, 123. [България] обфащала е всичките земи между Черно и Бяло море, обзимала е Македония, Тесалия. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 186. Пространно е нашето отечество! .. Разлегнато на целийт Балканский полуостров, обзема три страни прекрасни — България, Тракия и Македония. Пч, 1871, кн. 2, 32. Диаметрът му [на Слънцето] обзема в себе 111 пъти земний и е равен с 319 000 левги. Ив. Богоров, КГ, 23. Пламъците бяха обзели цялата къща.See more2. Прен. За чувства, мисли и под. — изцяло завладявам някого или нещо; обхващам. Ние се гледаме един други, внезапна радост ни обзема, в очите ни почти ще бликнат сълзи. Й. Йовков, Разк. II, 160. Коларят ни изглежда равнодушно, докато полека-лека го обзема безпокойство. Л. Стоянов, Х, 34. И тъга все повече обзима душата му, тъга и някакво чувство на съжаление. Т. Влайков, Съч. III, 24. От време на време той се заглеждаше в едрите вълчи дири,.., обземаха го тревожни мисли, озърташе се, но не спираше...Ст. Марков, ДБ, 21. През дето минеше тая експедиция, страх и трепет обземаше клетите островитяни. П. Кисимов, ОА I (превод), 80-81.
3. Остар. Включвам, обемам нещо в съдържанието или в състава си; обхващам. Вторий отдел [на гимнастиката] обзема изкуство плуване, мятане, вървене по една клатлива, тясна дъска. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 21. Материалът ѝ [на географията], който обзема математическата, физическата и политическата география, е разпределен строго систематически на отдели. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 673.
4. Остар. Изцяло изпълвам съдържанието, същността на нещо; заемам, обхващам, обемам. Дълга и упорита била борбата за достигвание истинен отговор на този мъчен въпрос. Пълното му решение обземало много частни изследвания. Д. Витанов, НС (превод), 15.
5. Диал. Вземам. Майка му като разбрала, / обзема дребни ключове, / отключи маджар сандъци, / извади бела премена / свилена и копринена. Нар. пес., СбВСтТ, 975.
6. Диал. Завладявам, превземам. Обзели им земята. Н. Геров, РБЯ III, 295. обземам се и обзимам се, обзема се страд. Той беше бесен. Дивата му необуздана природа се обзе от стихийна ярост. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 75. Сичката им войска ся обзе от такъв страх, щото като запратиха оръжието, удариха на бягство. П. Кисимов, ОА II (превод), 148.