обигра̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано обигра̀ния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член обигра̀ният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член обигра̀на - единствено число, женски род, нечленувано обигра̀ната - единствено число, женски род, членувано обигра̀но - единствено число, среден род, нечленувано обигра̀ното - единствено число, среден род, членувано обигра̀ни - множествено число, нечленувано обигра̀ните - множествено число, членувано
ОБИГРА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има сръчност, опитност в нещо; опитен. На [бойните]
групи трябва да се определят обиграни, авторитетни, строги и смели командири. Г. Караславов, ОХ IV, 457. Филчо слага пистолета до себе си, изважда едно тесте карти от джоба на ризата си и започва да ги смесва като стар, обигран картоиграч. К. Калчев, ПИЖ, 62. „Сетил се е! — помисли Първан. — Обигран човек, той ли няма да подуши вятъра?“ Н. Кирилов, ПД, 128. Забелязъл съм, че дърворезбата действува по особен възпитателен начин дори на обиграни злосторници. Й. Попов, БНО, 130.See more2. Който е упражняван систематично и издава опитност, умение, майсторство в нещо; трениран. Певецът имаше хубав и обигран глас, та всички го слушаха захласнати от любопитство. Г. Караславов, С, 106. Матей хем се срамуваше от грубите шаячни дрехи на брат си, хем се гордееше с новия си скъп костюм, с обиграните си движения пред смутения и скован в ръцете брат. Ив. Венков, ХКН, 97-98. Той сръчно изпълваше листа с равния си, добре обигран почерк. Ст. Марков, ДБ, 221. Дори Малък Крушко,.., нищо не можеше да долови със своето обиграно ухо. Б. Обретенов, С, 178.