обита̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време обита̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време обита̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време обита̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време обита̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време обита̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време обита̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обита̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обита̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обита̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обита̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обита̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обита̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обита̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обита̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обита̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обита̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обита̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обита̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обита̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обита̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обита̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обита̀вайки - деепричастие обита̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обита̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обита̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обита̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обита̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обита̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обита̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обита̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обита̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обита̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обита̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обита̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обита̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обита̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обита̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обита̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обита̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обита̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБИТА̀ВАМ, -аш, несв. 1. Прех. Използвам (помещение, сграда и под.) като място за постоянно или временно живеене, пребиваване. Съквартирантите ни (..) напуснаха полуетажа, който обитавахме съвместно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 293. След стотина метра улицата се разшири, показаха се дворове и нови постройки — ниски и бедни като живота на хората, които ги обитаваха. П. Вежинов, ДБ, 11. Пустинникът обитаваше една пещера в местността Шпур, зад пределите на деспотството. Й. Попов, БНО, 15. Пещерата е предлагала добри условия за живот, поради което е била обитавана и през по-късните епохи. Ст. Михайлов, БС, 163.
2. За народ, етническа група и под. — живея постоянно или временно в пределите на даден район, територия, селище, страна; населявам. Затворът беше препълнен със затворници.. Имаше тук люде от всички народности, които обитаваха турската империя. Д. Талев, И, 633. Най-старото население, обитавало територията на България, за което имаме сведения, са траките. Ист. V кл, 1980, 29. Българите, според него, са не само един първобитен народ в Европа, но те обитават целия европейски материк и остават навред следи от своята първобитност и разпространеност. К. Величков, ПССъч. VIII, 12. Страната, която те обитавали, била широка и там отишла Семирамида с грамадна войска. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 36. // Непрех. Обикн. с предл. в , н а. Остар. Живея, прекарвам съществуванието си или част от него на някакво място, някъде или с някого; пребивавам. В тоя конак, откупен сега от държавата, императорът е обитавал около три недели. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 161. — Истинско чудо е манастирът Рилски, както и животът на светаго Йоана и на всички свети отци, които са обитавали там. Д. Талев, ЖС, 176. В туй село обитават селяни снажни, здрави, будни и трудолюбиви. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 19. Той остави двора и отиде да обитава на село. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 234-235. Секий може и има право да знае, че тази земя, на която обитаваме, е едно кълбо. Ч, 1870, бр. 3, 66. Ако би обитавал сос некого хрома (..) и ти щеш да се научиш да хромиш. Й. Стоянович, ДСС (превод), 11.
3. Прех. За животни — въдя се, живея и се размножавам някъде, на някакво място. Голяма част от нашите птици обитават и Витоша. П. Делирадев, В, 179. Той [качулатият синигер] пък обитава иглолистните гори. Ив. Димитров, ОП, 31. Лисицата обитава редките гори, междугорските равнинни пространства, долините на реките, като понякога се приближава до селищата на човека. К. Тулешков, ХЖ II, 8. През средните векове бобърът обитавал редица големи наши реки и кожата му била обект на търговия. ЛР, 1977, кн. 5, 10.
4. Прех. и непрех. Разш. За растения — вирея, разпространявам се някъде, на някакво място. Така подземните части на растенията, които обитават пясъците, могат да влизат в допир помежду си. М. Воденичаров и др., ЕБ, 45. Така много растения обитават сладки и солени води или заблатени и мочурливи места. Хр. Дилов и др., РВ, 26. Даже върху голите скали и върху сипеите обитават растения. Бтн V и VI кл (превод), 3.
5.