обичлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * обичлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член обичлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член обичлѝва - единствено число, женски род, нечленувано обичлѝвата - единствено число, женски род, членувано обичлѝво - единствено число, среден род, нечленувано обичлѝвото - единствено число, среден род, членувано обичлѝви - множествено число, нечленувано обичлѝвите - множествено число, членувано
ОБИЧЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който буди симпатия, обич обикн. с приятния си външен вид, с добрия си и ведър характер; о̀бичен.