огра̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време огра̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време огра̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време огра̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време огра̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време огра̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време огра̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време огра̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време огра̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време огра̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време огра̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време огра̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение огра̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение огра̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие огра̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие огра̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие огра̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие огра̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие огра̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие огра̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие огра̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие огра̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие огра̀ждайки - деепричастие огра̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие огра̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие огра̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие огра̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие огра̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие огра̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие огра̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие огра̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие огра̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие огра̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие огра̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие огра̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие огра̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие огра̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие огра̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие огра̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие огра̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие огра̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОГРА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; оградя̀, -ѝш, мин. св, -ѝх, св. прех. 1. Поставям ограда около нещо, заобикалям нещо с ограда; заграждам2. Върна се в село, донесе мотика, лопата, гвоздеи, тел и четири яки колове. С тях той огради крушовата фиданка, за да се запази от хора и от добитък. Й. Йовков, ЖС, 65. Той ограждаше някаква си нива вън от селото. Елин Пелин, Съч. III, 83. Взеха решение да заминат в най-скоро време, да оградят гроба и го запазят. Л. Стоянов, Х, 148. Града градеше Маноил мастор, / града градеше, кале правяше, / кале правяше, Пиргус огражда. Нар. пес., СбНУ XXVII, 157. // Разг. Поставям нещо за, като ограда. Няколко души селяни си имат на едно и също място лозя или градини, па са съгласяват, та секи колкото му са пада, по толкоз плет огражда наоколо. МС, 1883, кн. 4, 32.
2. Поставям или разполагам нещо от всички страни на някого или на нещо друго; заграждам2, обграждам. Изправи [Вида] детето до кръста и го огради с веригата. Г. Алексиев, ДЦ, 27. Милош обнародва един указ, чрез когото запретяваше сяко едно намисание в работите на българете и за да прекъсне сяко едно сношение с въстанието, огради границите си с войска. Хр. Ботев, Съч. 1929, 179-180. Направиха си колиби и ги оградиха с шанци. Ем. Васкидович, ПП, 59. Русалки там обкръжават я приветни, / ограждат я с гирлянди пъстроцветни. Ем. Попдимитров, СР, 86.
3. Очертавам, изписвам затворена крива линия или кръг около нещо, за да го отделя от друго и да го подчертая; заграждам2, обграждам. Той [учителят] беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всички земи, в които живеят българи. А. Страшимиров, К, 4.
4. Само несв. Разположен съм, намирам се около нещо или някого, от всички или от някои страни на някаква площ, място; обкръжавам, заграждам2, заобикалям2, обграждам. Висок каменен зид огражда постлания с плочи двор. М. Кремен, РЯ, 92. Дълбоко, в рамката на отворената врата, се очертаваше част от баира, който ограждаше селото. И. Волен, РК, 19. Водите на Тунджа и на притока ѝ голяма Варовица са ограждали града от три страни — от юг, запад и изток. Ст. Михайлов, БС, 260. Тия бели коси, които ограждаха светлото розово лице на възрастния господин, намаляваха неговата грозота. П. Спасов, ХлХ, 336. Огражда ме водна стихия и северен дъжд ме вали. Хр. Ясенов, Събр. пр, 79. Огражда ме водна стихия и северен дъжд ме вали. Хр. Ясенов, Събр. пр, 79. Красиви сгради ограждат площада.
5. Заставам, разполагам се около нещо или някого, с мирни или враждебни намерения; обкръжавам, обграждам, заобикалям2. — На площада издигнахме трибуна ... Работниците, които идваха от фабриките,.. от постройките, бързо оградиха оратора. З. Сребров, Избр. разк, 234. После [Момчил] се доближи до гроба и разбута хусарите, които бяха оградили тялото на Съба. Ст. Загорчинов, ДП, 153. Войската огражда и напада черковния двор. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 273. Народът ограждаше от двете страни общинското управление. Д. Добревски, БКН, 6. И огради пурпурен кръст слънцето — и цели три месеца стоя като Божи пръст, насочен кърваво към земята. Н. Райнов, ВДБ, 59. Дорде това говориха, / .. / турци земя оградиха/ и кръстом я кръстосаха. Нар. пес., СбНУ XLVI, 22.
6. Прен. Разг. Правя някой да се намира в някаква обстановка, атмосфера; обкръжавам, заобикалям2, обграждам. Живя с Лени четири месеца, като редовно през вечер я причакваше пред театъра.. И Лени се привърза о него: почиташе го за уютното спокойствие, с което я ограждаше. О. Василев, Т, 31. // С предл. с и същ. като г р и ж и, в н и м а н и е и под. Проявявам постоянно към някого (грижи, внимание и под.); обкръжавам, заобикалям2, обграждам. Той ограждаше баща си с особени грижи. Елин Пелин, Съч. III, 29. Той го ограждаше с внимание и любезност, даваше му обяснения, пазеше го от натиска. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 116. Акордеонистката разбира: всички я обичат, всички я ограждат с ласкава, топла обич. Цв. Ангелов, ЧД, 229-230. // Създавам някакви условия, среда някъде, около някого; заобикалям, обкръжавам. Ограждаше го като на сън враждебна пустота, сред която се носеше заедно с масата, с чиниите, с умивалника и потъваше все по-дълбоко. О. Василев, ЖБ, 104. Небето вече цяло се проясни / и над гората блеснаха звезди; / пиринска тишина ни огради, / луната хвърли огнено повясмо. Ламар, СГ, 33.
7. Прен. Остар. Сполетявам, спохождам някого, нещо. Тогаз наедно с политическото им [на българите] възраждане и черковата им са отърси от тези беди, които я бяха оградили през периода на поробването им. Т. Шишков, ИБН, 197. Но там в бащини объятья, / кога те радост огради, / смисли, че общите ни братя/ във мрак живеят и мъгли / и чакат тий със нетърпенье / небесний свет да ги огрей. / И в тях да светне просвещенье, / и мракът тъмен да развей. СбДЧ, 176.
8. Прен. Остар. С предл о т. Предпазвам, охранявам. — Аз ви предупреждавам, че трябва да се отстраняват съмнителни личности и да оградим нашето велико дело от всякакви изненади. Ив. Вазов, Съч. XXV, 214. — Княже, стори мир,.., огради само Борисовата държава от насилование. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 176. ограждам се, оградя се. I. Страд. от ограждам. Манолаки се парализира ... Той също даде съгласието си да се продаде чифлика. Поиска само да се запази и огради могилата. Й. Йовков, ЧКГ, 318. По-нататък територията се ограждаше от джанките. Д. Фучеджиев, 71. Западен Сибир заема басейна на р. Об. Огражда се от Казахстан, Урал, Северния ледовит океан и вододела на Об и Енисей. II. Възвр. от ограждам във 2 и 8 знач. Оградиха се [Видините синове] с як камен дувар, направиха си къщи, хамбари, сламници, сайвани. Ил. Волен, ДД, 58. Една сутрин.. кметът намери на портата си закачена с кабарче малка бележка: — И с цял полк да се оградиш, пак ще те намерим! П. Вежинов, НС, 175.
ОГРА̀ЖДАМ СЕ несв.; оградя̀ се св., непрех. С предл. с. 1. Създавам си кръг от познати, близки или някаква социална среда, с която активно общувам; заобикалям се, обкръжавам се, обграждам се. — Страх ме е, Петко да не изпорти работата. .. — Не харесват хората това, дето взе да се огражда все със свои хора. Ст. Даскалов, СЛ, 69. — Само това разправя,.., че сте се ограждали с приятели .., да изреждам ли имена, вие ги знаете кои са. Ст. Поптонев, НСС, 62. Едно е туй, кое наздраво знай: / Че бил изпратен той от боговете. / Па подири и найде той поети, / с които да се огради без страх. К. Христов, В, 142.
2. Предпазвам се, пазя се от нещо, избягвам нещо. — Вие .. никак не мислете, че ще се ограждам от отговорности с разни протоколчета. А. Гуляшки, МТС, 96.
◊ Ограждам се / оградя се с (от) дебели стени (със стена). Книж. Изолирам се напълно от нещо, опитвам се да нямам досег, връзка с нещо или с други хора. — Той се е оградил от дебели стени и живее лош, ограничен живот. Д. Немиров, Др, 53. Ограждам се / оградя се с някаква стена. Книж. Със съгл. или несъгл. опред. Скривам истинските си чувства или мисли чрез нещо, посочено от определението. Дъщерята на професора се огради със стена от студена любезност. А. Гуляшки, Л, 58.
ОГРА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; оградя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. прех. Остар. и диал. Изграждам, съграждам, построявам. Превзема [Батой] сичка земля Охридска и во Охрида постави престол кралевский, и огради крепост. Хр. Павлович, Ц, 20. Бре Митре, Митре, Митре майсторче! / От Бога нашла тоята майка, / що ми те даде дунгерин [дюлгерин] да си, / дунгерин да си, сарай да градиш, / да го оградиш за три године, / ти го изгради Митре, за три неделе. Ст. Веркович, НПМБ, 296. От тук ма, Боже, избави — / азе ще, Боже, ограда / Света София монастир. Нар. пес., СбНУ XLVI, 19. Тамо [в Румъния] ги [братята] йожених, / къщи им оградих, / къщи без комине, / йоще без пенжоре. Нар. пес., СбНУ II, 77.