одобрѐние - единствено число, нечленувано
одобрѐнието - единствено число, членувано
одобрѐния - множествено число, нечленувано
одобрѐнията - множествено число, членувано
ОДОБРЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Съгласие с нещо, което се преценява като добро, подходящо; одобряване. Един шум от одобрение изскокна из тълпата, почувствува се едно всеобщо облекчение. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 110. На тези необорими аргументи другите присъствуващи — кметът и чорбаджиите — изявиха одобрението си с кимане на глава. М. Георгиев, Избр. разк., 198.