окаменя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време окаменя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време окаменя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време окаменя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време окаменя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време окаменя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време окаменя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време окаменя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време окаменя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време окаменя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време окаменя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време окаменя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение окаменя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение окаменя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие окаменя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие окаменя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие окаменя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие окаменя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие окаменя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие окаменя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие окаменя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие окаменя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие окаменя̀вайки - деепричастие окаменя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие окаменя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие окаменя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие окаменя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие окаменя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие окаменя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие окаменя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие окаменя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие окаменя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 вледенявам се - замръзвам - вдървявам се - вцепенявам се (от страх и под.) - смразявам се - окаменявам - вкаменявам се - застивам
ОКАМЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; окаменèя, -èеш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. окаменя̀л, -а, -о, мн. окаменèли, св., непрех. 1. Ставам на камък, превръщам се в (на) камък; вкаменявам се. Пещерите още от най-дълбока древност са давали подслон на много животни, някои от които отдавна са изчезнали. Техните останки, напълно окаменели, представят богат палеонтоложки материал. П. Делирадев, БГХ, 30.See more2. Прен. Ставам неподвижен, безчувствен, подобно на камък; вцепенявам се, вкаменявам се. Коленцето, пламнал целият, скачаше като заклано пиле край тенекиената печка и пищеше от болки.. Отначало окаменях от страх. След това нададох вик за помощ и хукнах навън да викам съседките. П. Здравков, НД, 142. Бяхме осемнадесет на брой. Едни бяха отчаяни и въздишаха, други гледаха примирително и твърдо неизбежната кончина, трети мълчаха, окаменели, изгубили всякакво присъствие на духа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 128. Вълко като замаян ся застоя насред двора, понеже когато Рада отвори къщните врата, той видя що ся върши вкъщи и от ужас окаменя. В. Друмев, НФ, 10. Той се обърна на другата страна и видя жена, като че в скоро едно движение застинала и окаменяла. Н. Бончев, ТБ (превод), 52.
ОКАМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; окаменя̀ се св., непрех. 1. Ставам на камък, превръщам се на камък; вкаменявам се. Она нема що, почнала да се разправя и, додека да му изкаже сичко, она се окаменила. СбНУ ХLI, 452.
2. Прен. Добивам неподвижен, застинал вид, подобно на камък; вкаменявам се, вцепенявам се.
ОКАМЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; окаменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Вкаменявам1. Двамина слуги уловиха смаяния Яцинта Филиво, който ( нека забележим) остана тъй смаян, щото нито ся мръдна, нито дигна ръка да ся противи.. Толкоз беше го окаменил видът на мрътвата Ерминия и на кръвта. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 102. ● Обр. Аз ся моля богу щото това злато, което толкоз е окаменило сърцето ти, никога да не натегне на душата ти толкова, щото да не можеш да достигнеш в небесната слава. ИЗ, 1874-1881, 155. окаменявам се, окаменя се страд.