ока̀чам - първо лице, единствено число, сегашно време ока̀чаш - второ лице, единствено число, сегашно време ока̀ча - трето лице, единствено число, минало свършено време ока̀чаме - първо лице, множествено число, сегашно време ока̀чате - второ лице, множествено число, сегашно време ока̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време ока̀чах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ока̀чахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ока̀чахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ока̀чаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ока̀чаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ока̀чай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ока̀чайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ока̀чащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ока̀чащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ока̀чащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ока̀чаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ока̀чащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ока̀чащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ока̀чащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ока̀чащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ока̀чащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ока̀чайки - деепричастие ока̀чал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ока̀чалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ока̀чалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ока̀чала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ока̀чалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ока̀чало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ока̀чалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ока̀чали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ока̀чалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ока̀чан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ока̀чания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ока̀чаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ока̀чана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ока̀чаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ока̀чано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ока̀чаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ока̀чани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ока̀чаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОКА̀ЧАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); окача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх,
св., прех. Окачвам; закачвам1, закачам1. Костадин се събуди цял в пот. През тъканите завеси, които Христина бе окачила вчера, за да му угоди, се процеждаше светлината на месеца. Ем. Станев, ИК III и IV, 397. В равния и набит двор на дядо Костадина снахите му изнесоха дебело кросно, забиха два кола в земята, окачиха на края на нишките корито, развиха преждата, изопнаха я. К. Петканов, СВ, 31-32. Филчо стана от дръвника, отвърза биволите, отведе ги в обора.. затвори вратата и окачи резето. К. Петканов, Х, 23.See more◊ Няма да ми (ти) окачат медал. Разг. Употребява се за подчертаване, че усилията, труда за нещо няма да бъдат оценени, забелязани. Защо се трепеш толкова да те пита човек. Спри се малко. Няма да ти окачат медал децата ти. окачам се, окача се страд. — Знамето трябва да се окачи незабавно! — каза той спокойно. — Веднага! П. Вежинов, ВР, 30.
ОКА̀ЧАМ СЕ несв.; окача̀ се св. Диал. Окачвам се, закачам се, закачвам се. Миг след това една голяма риба се окачила на въдицата, ала слабото човече нямало сили да я изтегли: рибата почнала да го тегли към себе си. А. Разцветников, СН (превод), 39. Рипи дете, на кон' се окачи. СбНУ ХLIХ, 12.
◊ Окачам (окачвам) / окача воденичен камък на <шията> някому. Разг. Създавам големи затруднения някому, обикн. като му възлагам да се грижи за някого. Окачам (окачвам) / окача въжето някому. Разг.; Окачам (окачвам) / окача вратовръзката някому. Жарг.; Обесвам някого. Не, драги, трябва да бъдем по-тактични. Ти не си тукашен, не познаваш хората. Който е за обесване, аз сам ще му окача въжето. М. Марчевски, ГБ, 53. Окачам (окачвам) / окача звънец някому. Разг. Подигр. Изобличвам някого публично, с което го излагам, правя го за смях. Окачам (окачвам) / окача катинара (кофара) на нещо. Разг. Заключвам, затварям нещо, като с това то престава да функционира. Окачам (окачвам) / окача медал на някого. Разг. Ирон. Обикн. в мин. и бъд. вр. Няма да похваля някого, да го наградя (за подчертаване, че някакво поведение или постъпка няма да бъде оценена, макар да заслужава). Окачам (окачвам) / окача на бесилка<та>, (бесило<то), въжето> някого. Разг. Приписвам някому действия, които не е извършил; обвинявам някого в нещо, за което той може невинно да пострада. Окачам (окачвам) / окача на гвоздей (гвоздея, клечка<та>, кука<та>, пирона) нещо. Разг. Изоставям някаква работа, която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо, отказвам се от нещо. Окачам (окачвам) / окача на кутрето си някого. Разг. Диктувам поведението на някого, влияя му силно. Окачам (окачвам) / окача рога на някого. Разг. 1. За омъжена жена — изневерявам на съпруга си. 2. За мъж — прелъстявам съпругата на някого. Окачам се (окачвам се) / окача се на врата (шията) на някого. Разг. 1. Натрапвам се на някого да се грижи за мене, да ме издържа материално. 2. За жена — натрапвам се на някого за съпруга. Окачам си (окачвам си) / окача си въжето <на врата, на шията>. Разг. 1. Обесвам се. 2. Сам си създавам големи затруднения като ставам зависим; заробвам се. 3. Заемам се с опасна, рискована работа и с това се излагам на смъртна опасност. Окачам си (окачвам си) / окача си обица <на ухото>. 1. Разг. Вземам си поука от нещо неприятно или от някаква грешка и внимавам да не се повтори. 2. Диал. Обикн. в пов. накл. Зная, помня, че ще ми бъде отмъстено за нещо. Окачил ме е късия. Диал. 1. Ядосан съм и псувам. 2. Пиян съм. Окачило ми се е. Разг. Направило ми е силно впечатление.
ОКА̀ЧАМ СЕ, -аш се, несв.; окача̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Залявам се, захващам се с някого; закачам се. — Непременно трябва да го отвърнем. Па и ти, Сава, какво ще направиш на Белодушкова? Той е всемогъщ. Слушай, не се окачай с този лош човек. Ив. Вазов, НП, 24. Черешовци негодуваха, но не смееха да се окачат с него, като знаеха буйността му. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 127.