окая̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано окая̀ния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член окая̀ният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член окая̀на - единствено число, женски род, нечленувано окая̀ната - единствено число, женски род, членувано окая̀но - единствено число, среден род, нечленувано окая̀ното - единствено число, среден род, членувано окая̀ни - множествено число, нечленувано окая̀ните - множествено число, членувано
ОКА̀ЯН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който буди съжаление, който е за окайване; нещастен, злочест, жалък. След схватката преди малко униформите и лицата им имаха доста окаян вид. Д. Димов, Т, 293. Идва краят на моето окаяно житие. Остава да напиша какво извърших преди да избягам от агарянския плен. Ем. Станев, А, 224. Как би било възможно да започнем нашия народен лист, без да спомняме името на най-народния си мъж българин, който зач- на и окончи живота си изключително само за общото добро на окаяното ни отечество България? ДЗ, 1868, бр. 44, 164. Блещението на безбройни разсеяни по синий небосвод звезди дава жално наумявание за окаяний селский живот, който трябваше да опита зли сетнини на премеждията. Ил. Блъсков, ИС, 15. Гладът го тук натири / от родния му край скиталец окаян. Ив. Вазов, Съч. III, 86.See more