омазнѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано омазнѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член омазнѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член омазнѐна - единствено число, женски род, нечленувано омазнѐната - единствено число, женски род, членувано омазнѐно - единствено число, среден род, нечленувано омазнѐното - единствено число, среден род, членувано омазнѐни - множествено число, нечленувано омазнѐните - множествено число, членувано
ОМАЗНЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от омазня като прил. 1. Който е покрит или напоен с мазнина, по който има мазни петна; бла̀жен. В осветената врата на мекичарницата се подаде бай Гарибалди, препасен с омазнена престилка. Ст. Дичев, ЗС II, 718. На масата.. се извисява.. купище книги, мръсни чинии, омазнен вестник със засъхнали саламени кожи. Н. Русев, П, 106.See more2. За кожа, коса — който е мазен (в З знач.). Изненадах се от запуснатия му вид, от напълнялото му и отпуснато лице, от омазнената му коса.
3. За дреха, книжа и др. — който се е замърсил поради дългата си употреба, който е попил мазнина (обикн. от тялото); нечист, мръсен. Сиви и печални бяха лицата на хората, които, заврели помръзнал нос в омазнените яки на вехтите си палта, бързаха незнайно къде. Ив. Мартинов, ПМ, 30. Беше стар човек, но жилав, як. Под омазнения му калпак се подаваха немити прошарени коси.., очите мънички и хитри, а цялото му лице обрасло с брада. П. Стъпов, ГОВ, 140. Костадин и Манол чевръсто прибираха никеловите грошове, сребърните половинлевчета и зелените омазнени банкноти. Ем. Станев, ИК I и II, 25. Той започна да нарежда омазнените карти върху газения сандък, който им служеше за маса. Ст. Марков, ДБ, 19.