1 оневинителен (книж.) - оправдателен
1 оневинителен - обвинителен
ОНЕВИНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с оневиняване, с оправдаване. Както и да е, сега всички бяха уверени, че съдът ще изнесе оневинителна резолюция. Ив. Вазов, Съч. IХ, 97.See more
ОНЕВИНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с оневиняване, с оправдаване.