Основна форма: опа̀свам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

опа̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време
опа̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време
опа̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време
опа̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време
опа̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време
опа̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време
опа̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
опа̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
опа̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
опа̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
опа̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
опа̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
опа̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
опа̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
опа̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
опа̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
опа̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
опа̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
опа̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
опа̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
опа̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
опа̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
опа̀свайки - деепричастие
опа̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
опа̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
опа̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
опа̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
опа̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
опа̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
опа̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
опа̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
опа̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
опа̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
опа̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
опа̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
опа̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
опа̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
опа̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
опа̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
опа̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
опа̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Results: Synonyms in Infolex:

1 заграждам - опасвам - обграждам - окръжавам
2 запасвам - опасвам - препасвам
3 опасвам - изпасвам

Results: Antonyms in Infolex:

1 опасвам - разпасвам

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ОПА̀СВАМ1, -аш, несв.; опаса̀, -еш, мин. св. -ох, св., прех. 1. За животно — като паса, изяждам напълно, докрай трева, растение, листа или някакво количество от тях. Нивите погрозняха. Добитъкът опаса тревата и утъпка странищата. К. Петканов, СВ, 117. — А бе, сине, кой е опасъл така листата? Козите ли си пуснал, какво ли? Ст. Даскалов, БП, 37. Авраам имаше иедно голямо количество говеда, и нужно му беше много пасища, за да ги напасва; и тъй, когато стадото му опасваше сичката трева на иедно място, той го завождаше на друго. Кр. Пишурката, МК (побълг.), 110.

2. Диал. Паса овца, коза, добитък, стадо, докато се нахранят, напасат напълно, докрай. Опасъл ми морен Янко / бащино си сиво стадо, / напасал го, подпладнил го. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 5. опасвам се, опаса се страд.

◊ Молците му опасли мустаките. Диал. Подигр. Употребява се за кьосе.

ОПА̀СВАМ2, -аш, несв.; опа̀ша, -еш, мин. св. опа̀сах, св., прех. 1. Завивам нещо (пояс, колан и под.) около кръста; запасвам2, препасвам. — Койчо, Койчо бре, черкезино, пак ли си помъкнал новите тиранти? Сто пъти ти вече казах само в празник да ги носиш, а в делник да опасваш батьовия си, вехтия каиш! Разсипници! Чудомир, Избр. пр, 12. — Колан със сребърни плочки, с издълбани по тях цветя и птици,.. ще опаше тя [невестата] на своя тънък кръст. Р. Стоянов, М, 24. Опасва му [на героя] престилка бяла той [майсторът]: / „Достоен ученик зидар си ти!“ Ем. Попдимитров, СР, 78. // Прикрепвам, стягам нещо, обикн. оръжие, на колан около кръста си; препасвам, запасвам2. Той [юнакът] грабва пушка бойлия, опасва остри ножове и оставя млада невеста. К. Петканов, Х, 230. Чакъра млъкна,.. После погледна дебелия си старовремски часовник с турски циферблат и направи гримаса — беше закъснял за работа. Стана бързо, опаса сабията си и като хлопна силно вратата след себе си, излезе навън. Д. Димов, Т, 23.

2. За пояс, колан, връв и под. — обвивам, обхващам и обвързвам някого или нещо, за да го пристягам или за да се закрепва нещо на него. Хубав морав пояс опасваше на юнашкия му кръст шарената му антерия. М. Георгиев, Избр. разк., 151. Няколко войници, завързали на седлата си въжета, краищата на които опасваха кръста на друнгар Леон, потеглиха със скъпата плячка към Плиска. Й. Вълчев, СКН, 159. Нова кожена каишка опасваше шията на кучето. // Разш. Обвивам, обвързвам, обточвам нещо от всички страни. Петко войвода хвана уплетеното кожено шнурче, което опасваше червеното сукно на бинбашийската яка. Ст. Сивриев, ПВ, 133. А Грозьо го [турчина] поглеждаше отподир изпод дебелата си превръзка, която му опасваше темето и челото. А. Страшимиров, ЕД, 97.● Обр. Това беше най-големият салам, който бяхме виждали дотогава.. Беше керемидено-червен, с кафяви конци, които го опасваха отвсякъде. С. Стратиев, СВМ, 15.

3. Прен. Заобикалям, обграждам нещо. Ярко се очертаваха сивите каменни стени, които опасваха старинния град. Д. Линков, ЗБ, 24. Аароновият дворец.. беше на два ката.. Широк ходник с рязани и писани стълбове опасваше втория кат, а вътре горницата беше обширна и висока. А. Дончев, СВС, 79. Той се спря на тая висока точка, за да се порадва на хубавия изглед на зелената долина, на голите пожълтели полета отвъд нея,.., а в хоризонта — натрупаният планински полувенец, който опасва от запад софийското поле. Ив. Вазов, Съч. Х, 43. Бай Яни бързаше по една крива пътека, която опасваше хълма. П. Стъпов, ЧТ, 85. Всеки искаше да се хване до мене... Току дърпаха ръцете ми стари и млади и хорото опаса целия площад. Ст. Даскалов, ЕС, 58. Млечният път опасваше небосвода с гигантска ивица от опалова светлина, а около него трепкаха звезди. Д. Димов, Т, 514.

4. Диал. Обхващам, обгръщам, обвивам с ръце. Тогава Кирил му тури крак отзад, с лявата ръка го опаса през кръста, а с дясната силно го блъсна в гърдите. Т. Харманджиев, КЕД, 33. — Не ме убивай!... Искам детенцето си да родя!... Пулина наведе глава и опаса с ръце утробата си. Палюнката замахна с брадвата върху нея. К. Петканов, П, 136. // За ръце — обхващам, обгръщам нещо, някого. — Този стар дъб е хилядолетник, дето пет души не могат да свият хоро около него, десет ръце не могат да го опашат. Н. Каралиева, ЗБ, 46.

5. Диал. Удрям някого или нещо с колан, камшик и под. като го завивам, извивам около му. — Ама че щур човек! — чудело се овчарчето. — Понеже той си имал голям корем, аз трябва да му дам своя овен!.. — Давай веднага овена! — писнал Кел Хасан. — Ще те опаша, ей! — вирнало овчарчето сопата. СбХ, 143. Като слязъл веднаж с бея на гърба си низ една урва, този го опасал доста якичко с камшика по главата, така щото на бедния дяда Коля му се завъртяло свет и той паднал в несвес. М. Георгиев, Избр. разк., 155. опасвам се, опаша се страд. и възвр. Дядо Славчо носеше лете неподплатена аба, а зиме подплатена; опасваше се с чер пояс. Т. Влайков, РП I, 37.

◊ Отде се опасва. Обикн. във 2 и 3 л. След главно изречение. Диал. Какво прави, защо постъпва по един или друг начин.

See more