о̀питност - единствено число, нечленувано опитността̀ - единствено число, членувано
О̀ПИТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на опитен.
По тоя наострен канарист мост, висящ между две дълбоки пропасти, стъпя Мишка с голяма опитност. Ив. Вазов, Съч. ХV, 64. Притежаваше голяма опитност, верни наблюдения и не по книжен път беше достигнал много истини. Й. Йовков, Ж 1920, 65. Остана [Иго] сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Нещо от него самия бе останало в миналото, скъпо и невъзвратимо, друго бе придобил, но придобитото бе повече горчивата опитност на възрастта, на големите и дребни сблъсъци с хората. Ем. Манов, БГ, 208. „Да, зряла опитност се иска тука, / и такт, и ум, и дарби, и наука, / но четвърт век аз служа на страната!“ Ем. Попдимитров, СР, 129. Житейска опитност.See more