осла̀няне - единствено число, нечленувано осла̀нянето - единствено число, членувано
ОСЛА̀НЯНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от осланям1
и от осланям се; осланяване.See moreОСЛА̀НЯНЕ2 ср. 1.Остар. и диал. Отгл. същ. от осланям2 и от осланям се (в 1 знач.). Войска и пари или пари и войска — това бяха двата стълба, на които ся опираше Гърцкого царство. Всичко друго като историческо право, осланяне на външний промисъл, привърженост народна — всичко това бе нищо. Б. Димитров, Я I (превод), 28.
2. Отгл. същ. от осланям се (във 2 и З знач.).