остроу̀мно -
ОСТРОУ̀МНО.
Нареч. от остроумен; духовито, находчиво. Наско така остроумно отговарял, че спечелил симпатиите на членовете на съда. К. Видински, НСП, 44. От подмятанията и закачките някои остроумно отбива, други със смях и радост посреща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. На топката оставяха само един отвор, през който трябваше да се насипе динамитът и прикрепи фитилът. Просто, но остроумно беше измислено. Д. Спространов, С, 256. Народът в Европа се е делил.. на класове или да речем родове, колена.. На благородний клас в ръцете са богатствата, земята.., на селяните — благородният занаят на обработването на земята без пари, на сиромашта, както остроумно е казал един французин, сълзите. Н. Бончев, Р (превод), 123.See more