о̀стря - първо лице, единствено число, сегашно време о̀стриш - второ лице, единствено число, сегашно време о̀стри - трето лице, единствено число, минало свършено време о̀стрим - първо лице, множествено число, сегашно време о̀стрите - второ лице, множествено число, сегашно време о̀стрят - трето лице, множествено число, сегашно време о̀стрих - първо лице, единствено число, минало свършено време о̀стрихме - първо лице, множествено число, минало свършено време о̀стрихте - второ лице, множествено число, минало свършено време о̀стриха - трето лице, множествено число, минало свършено време о̀стрех - първо лице, единствено число, минало несвършено време о̀стреше - трето лице, единствено число, минало несвършено време о̀стрехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време о̀стрехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време о̀стреха - трето лице, множествено число, минало несвършено време острѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение острѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение о̀стрещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие о̀стрещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие о̀стрещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие о̀стреща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие о̀стрещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие о̀стрещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие о̀стрещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие о̀стрещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие о̀стрещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие о̀стрейки - деепричастие о̀стрил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие о̀стрилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие о̀стрилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие о̀стрила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие о̀стрилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие о̀стрило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие о̀стрилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие о̀стрили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие о̀стрилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие о̀стрел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие о̀стрела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие о̀стрело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие о̀стрели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие о̀стрен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие о̀стрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие о̀стреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие о̀стрена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие о̀стрената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие о̀стрено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие о̀стреното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие о̀стрени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие о̀стрените - множествено число, членувано, страдателно причастие
О̀СТРЯ, -иш,
мин. св. о̀стрѝх, несв., прех. 1. Правя върха, края на нещо остър, тънък. Бай Винчо бе разпрегнал катърчето под сянката на едно дърво. Сега клечеше до задното дъно на каручката и остреше с брадва къси ръбести колчета, които щеше да забива по трасето на новото шосе. Г. Мишев, НЖ, 14. — Няма го [ножчето] и това е то — отпусна ръце той. — Да не би да си го забравил вкъщи? — подметна му Тинчо. — Не. Преди малко Семо си остри молива с него. П. Проданов, С, 106. — Ти знаеш ли как си острят ноктите котките — драпат на вълнен парцал. В. Ченков, ЗХ, 87. Той [арабският кон] цвилеше постоянно из път, а тука само хриптеше и, като си гризеше юздата, пенеше се като глиган, кога си остри зъбите за борба. Ц. Гинчев, ГК, 147.See more2. Правя острието на нещо (нож, сечиво и под.) да стане остро, тънко. На следния ден Илия стана късно.. Когато влезе в кухнята, баща му остреше с пила старата брадва. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 123. За всеки ден от неделята имаше по някакъв обичай и се пееха някакви песни.. Ала наред с това.. деляха мъжете, които да пазят пътеките, чистеха пищовите си и остреха ножовете си. А. Дончев, ВР, 194. От огъня наскачаха хусари и оградиха дошлите, други само повдигнаха главите си.., а двамина остреха с каменен брус мечовете си и ги клепеха. Ст. Загорчинов, ДП, 316. Два бракя на друм седеа / седеа, сабли остреа, / та па си двама думая: / „Кога си по друм пойдеме, / що си най-напред сретнеме, / него да си погубиме — / саблите да обидеме“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 234.
3. Прен. Остар. Правя по-чувствителен, по-възприемчив, повишавам активността на нещо (обикн. сетиво, ум, мисъл и под.); изострям. То [механическото учение] може за време и, разбира се, не за много време да ся види уж, че остри ума, но като няма на око нечто твърдо и по-високо.. то и не може да принесе никаква трайна облага. Й. Груев, СП (превод), 263. Домашната грижа остри мисълта ти, а страхът я поврежда и ослабва. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 51. Той глядал да си приучи възпитаниците да ся облегат и надяват на себе си.., а за себе си оставял само да ги води за ръка.., да им дава сърце и да ги остри на работа. Й. Груев, СП (превод), 249.
4. Прен. Остар. В съчет. с е з и к. Изразявам се по-рязко, язвително, остро. И тъй — напред, братя и сътрудници, напред в широкото и неразработено още поле на народната наша книжнина, без да са стъписваме назад, от онези, които си острят езика срещу нас, водени от страст и от злоба. Т. Шишков, В, V-VI. Я си събирайте ума, спомнете що сме направили за вас / тогаз язика си острете да бращолеви срещу нас, / или защото си отворихме очите, / та бързате по-скоро да ни заслепите. СбДЧ, 173. остря се страд. Освен топовете в арсенала се поправяше всякакво оръжие. Сглобяваха се раздрънкани или ръждясали пушки и пищови, остреха се саби. Л. Стоянов, Б, 103. На детето тогава [при растежа] без друго трябува пресен въздух: тогава на отворено, под сине небо, му ся остри заедно и окото, та ся възпира късогледството. Й. Груев, ММ (превод), 114. И най-прост и малоучен чловек трябува да ся остри, за да му усеща сърце что е длъжен. Й. Груев, СП (превод), 254.