отблѝзо -
- 1. отблизо
- - Държа юздите (юздата) отблизо
ОТБЛЍЗО нареч. 1. От недалечно разстояние до някого или нещо.
Вън веднага полъхна върху лицето му [на Стоил] топъл и лек вятър, който като че идеше отблизо някъде из мрака. Й. Йовков, Разк. I, 19. В обора нахълта Павлин с цилиндър на главата.. — Бре: Отгде пък се изтърколи такъв! — провикна се Големия и отиде към него да го разгледа отблизо. Ст. Дичев, ЗС I, 188. Каква добричка жена! — мислеше си тя,.. Навярно, като млада, тя е била още по-миловидна. Пък сега отблизо не изглеждаше толкова стара. Г. Райчев, ЗК, 214. Отделни бандити оставаха назад, правеха „кукувичи гнезда“ по клоните на дърветата и стреляха оттам отблизо, отзад, почти в упор. П. Вежинов, НС, 55. Смрикаров я посрещна сърдечно, но и изненадано. Той не беше виждал Катя отблизо от оня ден. Ст. Чилингиров, РК, 271.See more2. Непосредствено, пряко. В малките градове хората отблизо се познават помежду си. Й. Йовков, Разк. I, 136. Когато наблюдаваме някого отдалече, ние в известни случаи сме готови снизходително да признаем, че той е „по своему щастлив“. Но достатъчно е да го изучим отблизо, за да разберем .., че и той е по своему нещастен. Б. Райнов, ТП, 60. Видни български дейци са посещавали през ХVIII век Карловци, дето са се запознавали отблизо с новата сръбска просвета и литература и са обогатявали познанията си. Б. Пенев, НБВ, 22. Бях отишел в Брацигово да видя зетя си, който се беше скоро годил за сестра ми и да се запозная отблизо с деятелността на тамошния комитет, съставен от самия Бенковски и с който имахме деятелни сношения. К. Величков, ПССъч. I, 113.