отблъ̀сквам - първо лице, единствено число, сегашно време отблъ̀скваш - второ лице, единствено число, сегашно време отблъ̀сква - трето лице, единствено число, минало свършено време отблъ̀скваме - първо лице, множествено число, сегашно време отблъ̀сквате - второ лице, множествено число, сегашно време отблъ̀скват - трето лице, множествено число, сегашно време отблъ̀сквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отблъ̀сквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отблъ̀сквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отблъ̀скваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отблъ̀скваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отблъ̀сквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отблъ̀сквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отблъ̀скващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отблъ̀скващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отблъ̀скващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отблъ̀скваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отблъ̀скващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отблъ̀скващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отблъ̀скващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отблъ̀скващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отблъ̀скващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отблъ̀сквайки - деепричастие отблъ̀сквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отблъ̀сквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отблъ̀сквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отблъ̀сквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отблъ̀сквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отблъ̀сквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отблъ̀сквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отблъ̀сквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отблъ̀сквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отблъ̀скван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отблъ̀сквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отблъ̀скваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отблъ̀сквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отблъ̀скваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отблъ̀сквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отблъ̀скваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отблъ̀сквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отблъ̀скваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 отбивам - отблъсквам 2 отблъсквам - оттласквам 3 отхвърлям - отблъсквам - отритвамSee more4 отвращавам - отблъсквам
ОТБЛЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; (рядко) отблъ̀скам, -аш,
св., прех. 1. Като бутам, тикам, блъскам някого, нещо, го отстранявам, отдалечавам; оттласквам. И Ганчо нема сили да гледа мъките му [на непознатия] .. и се спусна връз чорбаджията си, за да го отмести и развърже непознатия. Чорбаджията псуваше и отблъскваше с ръце и крака Ганчо. К. Георгиев, ВБ, 88. Сграбчва я, иска да я притисне до себе си така, както в първия ден на любовта им. Но прегръдката му е прекършена. Жена му го отблъсква от себе си, сякаш е чужд. Бл. Димитрова, Лав., 199-200. Отблъсквам лодката от брега и тя безшумно се плъзга по тъмната вода на реката. П. Незнакомов, МА, 61-62. Замаяни, оглушени и ослепени, норманите се събираха в тесни купчинки и враждебно отблъскваха лактите, коленете и плещите, които ги притискаха. А. Дончев, СВС, 15. В същия салон беше и пинг-понгът. Томас Бриин със своята приятелка Кити Доусон бяха обхванати изцяло от играта и съсредоточено отблъскваха с дъсчиците целулоидната топчица. Г. Белев, КВА, 329. ● Обр. Навред се чуе плач прегракнал, / въздишки и псувни. / .. / Ръка незнайна нас отблъсква / от светата борба. / .. / О, как да омилостивиме / жестоката съдба? К. Христов, ПХ (превод), 75-77.See more2. Отбивам вражеско нападение, като оттласквам противника на предишни позиции или в собствената му територия. Но ние, комунарите, като истински синове на Париж, отблъсквахме пристъпите на врага. Д. Спространов, С, 170. Три деня младите дружини / как прохода бранят. / .. / Дружините наши, оплискани с кърви, / пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред. Ив. Вазов, Съч. I, 203. // Отговарям на ударите на противника, като го оттласвам от себе си. Той научи Бенко как да диша правилно и дълбоко, как да кали мускулите си, как да се отбранява и да отблъсква ударите, ако бъде нападнат от някой школуван боксьор. Ал. Бабек, МЕ, 22.
3. Прен. Не възприемам някого или не споделям чувствата, които той изпитва към мен, пренебрегвам, отхвърлям някого, нещо; оттласквам. — Ела някоя вечер... — настоя отново Ани.. „Колко съм глупава! — укори се веднага Ани,.. — Защо трябваше да го отблъсквам? Може би любовта понякога започва така?“ Й. Стоянов, ПД, 90. Свикнал да има леки успехи с жените, той се дразнеше от упоритостта, с която тя отблъскваше чувствата му. А. Гуляшки, Л, 466.
4. Прен. С поведението, с качествата си или с вида си будя неприятно чувство, отвращение; оттласквам. Какво ме въоръжава против това лице и какво ми вдъхва това недоверие към него! Има фигури хубави, а надарени с тоя печален дар да отблъскват. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 117-118. — Съдържателят Пешо Минков почна да се навърта около мен, да ме задиря.. Всичко това страшно ме отблъскваше. Д. Спространов, С, 153. С вуйчо си той не можеше да общува. Последният го отблъскваше с миналото и настоящето си, отблъскваше го с тъмната си душа, с наглата си усмивка. Кр. Велков, СБ, 47. Скромното ѝ [на девойката] облекло издаваше, че тя не спада към кръга на богаташките дъщери, които открай време го отблъскваха със своята разглезеност и превзетост. Д. Ангелов, ЖС, 19. А ония бедни, работещи арабкини, които рядко ще срещнете из улиците, почти отблъскват със своята мръсотия и грозота. Стр. Кринчев, СбЗР, 374. отблъсквам се, отблъскам се страд.
ОТБЛЪ̀СКВАМ СЕ несв.; (рядко) отблъ̀скам се св., непрех. С тласък, тласкане се отдалечавам, отстранявам от нещо, от някъде; оттласквам се. Представете си невъзможното: земното притегляне е изчезнало,.. Искате да се поразходите из стаята и, за да прекрачите с обичайната сила, вие се отблъсквате с крака от пода. К, 1963, кн. 2, 11.