отвѐсен - единствено число, мъжки род, нечленувано отвѐсния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отвѐсният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отвѐсна - единствено число, женски род, нечленувано отвѐсната - единствено число, женски род, членувано отвѐсно - единствено число, среден род, нечленувано отвѐсното - единствено число, среден род, членувано отвѐсни - множествено число, нечленувано отвѐсните - множествено число, членувано
ОТВЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който има посока, положение на свободно отпусната нишка с окачена на долния ѝ край тежест; вертикален. Противоп. водоравен, хоризонтален.
Хълмът бе висок. Параклисът се намираше на върха му всред поляна, обрасла с глог, шипки и бурени. От поляната се спускаха отвесни скали и стръмни сипеи, в подножието на които свършваше гората. Д. Димов, Т, 15. Слънцето беше климнало на запад и отвесните му лъчи, като падаха в прозорците на къщята, по хълмовете, озаряваха ги с пожарен блясък. К. Величков, ПССъч. I, 51. Беше я забелязал. Тъмните му очи бяха насочени към нея, отвесната бръчка на челото му се очерта по-рязко. Ем. Манов, ДСР, 378. И тръгна [инженерът] към пътеходната шахта, през която по отвесна стълбичка се слизаше в долния хоризонт, на двадесет метра под галерията. Х. Русев, ПЗ, 129. Кондарев нетърпеливо разкъса плика.., но щом прочете нахвърляните с едър, отвесен почерк редове, гърлото му се сви и по тялото му премина гореща вълна. Ем. Станев, ИК III и IV, 457. Отвесен бряг.See more