отвлѝчане - единствено число, нечленувано отвлѝчането - единствено число, членувано отвлѝчания - множествено число, нечленувано отвлѝчанията - множествено число, членувано
ОТВЛЍЧАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от отвличам и от отвличам се. Старата кадъна, която беше натоварена да се грижи за момичето след неговото отвличане в кулата на Оломан бег, се беше навела над него и тихо го увещаваше да вземе от храната. Д. Спространов, ОП, 124. Нарочни люде при всеки войвода отпущаха добитък и коли за превоз на север и записваха кой какво праща натам, за да няма големи грабежи и отвличания. Д. Талев, С II, 197. Улицата съвсем пуста, мъртва, сякаш коварно, нарочно иска да огради разговора ни от всяко смущение и отвличане... Ив. Вазов, Съч. IХ, 116. Може би в любовта трябваше да се лекувам чрез отвличане на вниманието от самата любов. Бл. Димитрова, ПКС, 149.See more
отвличане (юрид.) - kidnapping